(В отговор на задавани ми въпроси )                                                                                                                                                        

 http://www.bglegis.com/politics.doc

ПЛАТОН

 

Истинското име на Платон е Аристокъл. Роден в аристократичен атински род, Платон получава блестящо литературно и научно образование. Създава  знаменитата Платонова "Академия", в която преподава до края на живота си и която просъществува почти цяло хилядолетие ( до 523 г.).Философското, политологичното и литературното творчество са заместили политическата дейност, към която се е стремял всеки атинянин и от която Платон остава настрана. Самият той раз­казва, че "винаги е горял от желание за политическа дейност". Според Платон истинското занимание, достойно за свободен човек, е да участвува в обществените работи. В диалозите от зрелият период ("Държавата", "Пирът", "Федър", "Федои") се оформят Платоновата метафизика и теорията за формите или идеите - истинската същност на нещата, на които видимият свят e само отражение. В последните му диалози ("Париенид", "Тимей", "Критий", "Законите") се разглеждат или космогоничните занимания на предсократиците, или образът на идеалния полис в най-малки подробнос­ти.

За политологичния анализ най-голям интерес представля­ват диалозите: "Държавата", "Политикът" (или "Държавникът") и "Законите". Природата на безсмъртната човешка душа и връзката й с тялото и  форму­лира законите, които трябва да ръководят идеалната държава, за­щото за него метафизиката и психологията водят неизбежно до по­литиката, която трябва да претвори в дело мисълта.Философията на Платон намира логичен завършек в политиката, както и при Аристотел, защото в очите на древнитe гърци всичко води към държавата.

В диалога "Държавата" Платон дава описание на съвършената, стабилната, най - добрата или идеалната държава, която трябва да бъде точно копие на божествената форма или идея за държавата. И както в неговата обща философия формите или идеите са истинската същност на нещата, така и във философията на държавата идеалната държава е истинската, съвършена държава, а съществуващите видове държави са изродено нейно потом­ство. Държавата е практическо въплъщение на най-висшата идея -идеята за общото цяло. Двата основни принципа на политическата философия на Платон са: 1) политическото общество образува едно цяло със свое достойнство и общо благо и 2) политическото общество трябва да гледа на своето об­що благо като на първа цел, която в случай на конфликт има пре­димство пред другите цели.

В "Държавата" Платон пише, че справедливостта е присъща за об­щество, което е така изградено, че е осигурено общото благо, а не благото на отделни групи хора. По аналогичен начин Платон дефинира и справедливите закони - "определени от разума" и устано­вени в името на общото благо на цялата държава, а не на ограниче­на група.Това, което противоречи на общото благо, което нанася вреда на общността, нарушава интересите на полиса, е несправедливо.Платон конструира идеалната държава, като изхожда от съ­ответствието, което по негово мнение съществува между кос­моса, държавата и човека. Съществува сходство между видовете държавни уредби и типовете хора. На трите части на човешката душа - разумна, яростна и въжделееща, отговарят трите начала на държавата - управници, воини и производители.

Справедливостта се заключаава в хармонията на тези три начала. В идеалната държава има съгласие между всички съсловия. Тази хармония произтича от обстоятелството, че; всеки гражданин трябва да бъде използуван само за онова дело, за което той по природа е годен.... Разглеждайки полиса като съвместно селище, обусловено  от общите потребности, той стига до прозрението, че задоволяването на тези потребности изисква разделение на труда. Политическият идеал на Платон  предполага управление на знаещите, мъдрите, т.нар. софокрация.  "Фи­лософите да бъдат царе или царете философи". Когато използува термина "философ", той има предвид човек, горд с притежаването на мъдростта, философ е "онзи, който обича истината". Неговите за­дължения могат да се разделят на две основни групи, свързани с ос­новаването на държавата и с нейното запазване. Първото и най-важно задължение на философа - цар е на основател на града и пръв законодател.

                                                                                                                                                        Управлението на философите и действията на справедливи закони са две взаимно свързани начала, на които се основава идеалната държава.Според Платон идеалната държава може да получи две имена: 1) Когато между управляващите особено се отличава един мъж, на­чинът на управление се нарича царство (монархия); 2) Когато властта упражняват мнозина - аристокрация.Начинът на управление е един й същ вид. Защото дали повече хора или само един човек царува (управлява), стига да се ползуват от въз­питанието или знанието, нищо няма да се измени от заслужаващи­те уважение закони на държавата.

Съществуващите разновидности на държавата според Платон представляват отклонение от идеалната държава, нейна прогреси­раща деградация, изродени копия на формата или идеята за държава­та. В книга осма на "Държавата" тези видове държавни уредби са описани в следния ред: тимокрация (или тимархия), олигархия, демокрация и тирания. Той споменава и за "наследствената власт и наетите царски управи, а така също и някои други държавни уред­би", които "заемат някакво място между споменатите четири вида държавни управления и всеки би ги открил също така сред варвари­те, както и сред елините".Платон класифицира видовете държавни уредби според господ­ствуващата ценност, основното благо в държавата. Първата форма, в която се изражда идеалната държава, е тимокрацията (или тимархията). Тя стои най-близо до идеалната държава и в много отношения е сходна с нея. Платон я определя като държавна уредба, която е "смесена от зло и добро. Тимокрацията е "честолюбиво управление", което често води войни. А войната според Платон е "главен източник на частните и обществени беди, когато се води". Разстроена от войни и раздори, тимократичната държава бива сменена в резултат на натрупване на значителни богатства у частните лица. Богатството разруша­ва тимокрацията, и по-точно конфликтът между добродетелта и парите. Преходът към олигархията е завършен, когато богатите прокарат закон, който "освобождава от обществена служба всички онези, чиито средства не са достатъчни за определената сума"

Олигархията е държавна уредба, която зависи от имуществена­та оценка на хората и при която управляват богатите, а бедните нямат никакво участие в управлението. Достъп до институциите на властта имат само онези граждани, които разполагат с опреде­лен имуществен ценз. Олигархията е "управление, изпълнено с много злини".Основното благо на олигархията е богатството. Злоупотребата с основното благо (богатството), ненаситната жажда към това благо и пренебрегването на другите блага водят до погубването на тази държавна уредба.  Демокрацията възниква, "Когато бедните победят и едни от хо­рата на другите партии избиват, други изгонват, а на останалите предават равни права на власт и управление. Обикновено висшите държавни длъжности се раздават чрез ... жребий".

Демокрацията е приятна и разнообразна държавна уредба, но без необходимото компетентно управление. Основното благо на демокрацията е свободата, но неограничената свобода, според Платон води до гибелта на  демокрацията. Демократичният човек е описан като хамелеон на човешкото общество, той е прекрасен и хитър, по описанието на Платон.

За Платон най – голямото зло за държавата е тиранията. Тираните управляват извън законите. Тиранията е израз на сурова и жестока форма на управление. При тиранията властта е самоцел и тирана управлява против желанието на народа. Платон разглежда промените и смяната на различните държавни уредби като кръговрат в рамките на определен цикъл.

Демокрацията е егалитарно управление, сиреч "ляво".

Личности като Платон, Сократ и Питагор намират демокрацията за, цитирам, “извратена форма на управление” (Plato, The Republic of Plato, London: J.M Dent & Sons LTD., 558-C.).
Освен "ляво" , много е важно - некомпетентно...