„Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него", гласи древната мъдрост на индианците от Дакота. В началото на април единият любим кон на министър-председателя Бойко Борисов се гътна. Изпуши му на Калкулатора икономиката, издъниха му се финансите. Провали се политически, срина се управленски, скапа му се пицата без да успее да се балансира. Така, както се беше обявил за европейски отличник в обездката, опъна петалата и издъхна насред прерията.

Че Калкулатор бере душа, беше очевидно още миналата есен. Скъп му беше обаче на премиера, вносен беше, чак от Америка свърхважни треньори му го доставиха с много суперлативни препоръки, не търпящи възражения. Пък и не е индианец нашият премиер, нищо, че е запленен от Винету и червенокожите синове на Голямата мечка, препускащи на гърба на волни мустанги.

Борисов отлично разбираше, че няколко месеца след съставянето на кабинета задокеанските чичовци по-скоро ще сменят ездача, отколкото преплитащия краката си кон. Преплиташе ги завалията, вярно е, но пък си е техен, дресиран да изпълнява нужните им пируети и поклони. Нямаше да поволят на ездача дори с камшика да го изшиба, че поне по-малко да дразни със заядливото си цвилене и непредизвикани къчове. Добичето обаче съвсем се обърка с дефицита, обяви го за 0,8 процента, после за 2, още по-после за 3,7, но накрая Евростат посочи реалните 3,9 процента.

След 1 април Бойко Борисов вече трябваше да действа според индианската поговорка. Обаче отказа да стори логичното за кабинета и правилното за себе си. Започна да прилага стратегии, избирани в други подобни случаи при яздене на умрял кон в политиката или в бизнеса. Първата беше: Никой кон не може да е толкова умрял, че да не може още известно време да бъде язден! Особено когато положението е като след войната, както го определи Борисов. Щом се налага, конят трябва да бъде съживен от екип реаниматори от синдикатите и работодателите с конски дози адреналин и медийно обдишване. Сигурно някъде това го могат добре, трябва да се изпрати работна група (РГ) да провери наоколо, да обмени ценен опит.

В Гърция, например, да види РГ как там яздят умрели коне. Макар, че нашият Калкулатор умря по-бързо и по-евтино от техните и въбще като цяло си е по-добре, отколкото редица други преритали коне. Което не пречи на РГ да направи и другаде сравнение между различни умрели коне, извън Балканския полуостров. Може из Евросъюза някъде да се открият по-високи стандарти за качество за яздене на умрели коне. Ако е нужно, да платим командировъчни на хора от чужбина, които могат да яздят умрели коне и биха склонили да потренират нашия ездач как да стои здраво на седлото. Талантлив ни е той, стига му и един обучителен модул за ездач с черен пояс, за да се научи да язди умрелия си кон умело като джигит.

Междувременно се наложи бюджетът да бъде актуализиран. Само преди две седмици премиерът Бойко Борисов заяви категорично, че допълнителният дефицит ще е в рамките на допустимите от ЕС 3 процента. Вчера, яхнал умрелия кон и подкрепян под мишниците от Националният съвет за тристранно сътрудничество, сподели, че дефицитът ще бъде 4,8 процента и се предвижда да се финансира основно от фискалния резерв, като средствата в него ще бъдат намалени до 4.5 милиарда лева. Освен това се очаквали едни приходи от приватизация и (внимание!) дългово финансиране за покриване на неотложните разходи.

С други думи, умрелият кон не рита, но ездачът го ръчка със шпорите. Голяма работа, казват от РГ, съставена от удобни работодатели и услужливи синдикални водачи, че щял да се намали фискалния резерв! За да станем по-бързи и да возим по-голям товар, впрягаме много умрели коне заедно и готово! Променяме критериите, които определят кога един кон е умрял, развиваме амбициозни мотивационни програми за умрели коне. Разпродаваме сбруята и запаса от подкови, ипотекираме каруцата и камшика, преструктурираме, за да може и други ездачи да пояздят умрелия кон. Създаваме и мобилна група по качеството, която да намери приложение на други умрели коне, а на вече умрелия кон увеличаваме сферата на отговорност.

Посягането на резерва почти сигурно води към финансова катастрофа, последвана от вземане на заробващи външни заеми. Наличните "бели пари" са само за „черни дни", а предстоят цели мрачни години. Фискалният резерв е част от валутните резерви на страната и е допълнителна гаранция за валутния борд. Отдавна твърдим, че гастрольорчето от Световната банка Дянков води нещата в посока на изчерпване на резерва до дъно и събаряне на борда.

Продължи ли се с приватизационата лудост, ще се задълбочи и без това тежката колониална зависимост при пълна липса на национален капитал и родна индустрия. В България вече няма никакви високотехнологични отрасли, които да генерират забележима добавена стойност и да дръпнат икономиката напред чрез повишаване на платежоспособното търсене. Подготвяното дългово финансиране за покриване на неотложните разходи чрез заеми или издаване на държавни облигации най-вероятно ще ни докара онези опасни финансови спекуланти, заради които наскоро в Евросъюза взеха специални мерки за защита на еврото.

За онези хеджфондове става дума, които ще ни нападнат точно както наскоро нападнаха гръците, а в началото на 1997 г. атакуваха нас. Безсмислено и безполезно е с оглед бъдещето едни дългове да се покриват с други. Тръгне ли се към безогледно орязване на бюджетните разходи, догодина неизбежно и драстично ще се свият приходите. Политиката на затягане на коланите удължава кризата и повишавата цената на излизането от нея.

Борисов се заблуждава, че с показни полицейски мерки ще може да удържа недоволството от бездарната управленска линия на своя кабинет. Актуализирането на бюджета в средата на годината в условията на очевидна фискална, структурна и финансова катастрофа показва политическата негодност на правителството да се справя с управлението на страната дори при пълна липса на опозиционна активност и при открита подкрепа на Вашингтон и сателитите му в Европа. Бюджетът е нещо като финансов израз на цялостната политика на едно правителство. Няма стратегия, няма ясни цели, няма реални политики в различните области на управлението.

Колкото и каквито арести да прави вече Цветан Цветанов, ефектът ще клони към нула, скоро ще стане и отрицателен. И другият важен кон на премиера окуцява в хода на безнадеждните си битки със съдебната власт, в мъглата и хаоса в обществото. Показателно е развитието на операциите на МВР във връзка с магистралните отвличания. Преди седмица Софийският градски съд окончателно оправда братята Емил и Евгени Милеви - Крокодилите и по дело за магистрален грабеж отпреди шест години. Вчера Софийският окръжен съд пусна окончателно от ареста Евгени Милев - Гейзо и по последните обвинения за подобни престъпления. Повечето от задължаните по „Наглите" и „Октопод" отдавна са на свобода. Ако в съдебна зала оправдаят и Алексей Петров, от високия рейтинг на Цветанов няма да остане много. От рейтинга на Борисов също.

Какво следва? Да се огледаме наоколо, ще ни светне. Кризата, в която се гърчим, не започна в бедни новодошли страни в ЕС, а в самата еврозона. Където се бяхме устремили с идеята за повече стабилност. Кризата се пренесе от САЩ, които доскоро изглеждаха финансово и икономически непоклатим световен лидер. Вече не са. Либералната демокрация банкрутира безвъзвратно. Нещо повече - рухва юдейско-протестантският модел за развитието на света, след около 500 години си отива концепцията, която предизвика две световни войни и все още поддържа дирижиран хаос в целия свят.

Страните в Евросъюза, в които кризата е най-тежка, са Португалия, Италия, Гърция и Испания - PIGS, както ги пишат, прозрачно намеквайки за свинския им нрав да плюскат. И в четирите фашизмът е имал своето твърдо присъствие, в Италия се е родил, в Испания и Португалия се беше възцарил за цели десетилетия. В Турция и Румъния фашизмът също има своите здрави традиции. В такова обкръжение май нямаме много варианти за развитие.