началото на 1945
Създадени са първите лагери за принудителен труд: край Св. Врач (Сандански), при яз. Росица, Севлиевско, Куциян край Перник и лагерът край река Джерман до Дупница.

5 януари 1945
От Москва са върнати за Народния съд бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, бившите министри Петър Габровски, инж. Димитър Василев, Първан Драганов и Димитър Шишманов, бившите началник щаб на армията генерал-лейтенант Никола Хаджипетков и генерал-лейтенант Константин Лукаш.

7 януари 1945
От 1089 немци в България са депортирани 75 души. За България отговорността за операцията е възложена на началника на войските на НКВД по охрана на тила на Трети Украински фронт генерал-майор Павлов и е извършена от съединения на НКВД при поддръжката на войски от Трети Украински фронт. Операцията по депортацията в Източна Европа се ръководи от генералите от НКВД Аполонов, Горбатюк и Сладкевич. Ген. Толбухин и ген. Бирюзов осигуряват съдействието на българското правителство и транспорта на "мобилизираните" със средства на армията до сборните пунктове и станциите за натоварване. Към 2 февруари депортацията от всички страни на Източна Европа е завършена - депортирани са 124 542 души, 66 616 мъже и 57 926 жени. Около 75% от изпратените на принудителна работа са в Донбас в Украйна, 11% в Урал. От депортираните от Източна Европа загиват 19% (смъртността при депортираните от Германия е 39%). Репатрирането започва същата година и продължава до 1956.

18-20 януари 1945
Заседания на Върховния съюзен съвет на БЗНС, свикани под натиска на комунистите. Принуден от ген. Бирюзов, д-р Г. М. Димитров подава оставка като главен секретар на Земеделския съюз. Конференцията реагира бурно и отрицателно на оставката; едва при четвърти опит за главен секретар е избран Никола Петков, смятан в Москва за най-левия земеделски лидер, който ще осигури сътрудничеството на БЗНС с комунистите при техните условия. В страната продължава масовото записване на членове на БЗНС и създаването на нови местни дружби.

20 януари 1945
Членовете на Политбюро на БРП(к) Трайчо Костов, Петко Кунин, д-р Минчо Нейчев, Георги Чанков и Антон Югов обсъждат с народните обвинители присъдите в първите два процеса на Народния съд и дават указания за повече и по-тежки присъди. Трайчо Костов завишава максимално броя на смъртните присъди за министрите и съветниците на царя; за народните представители смъртните присъди трябва да са 70%, никой от тях не трябва да бъде оправдан.

21 януари 1945
Съветското ръководство извиква Кимон Георгиев, Антон Югов и Трайчо Костов в Москва, където е югославска делегация начело с Моша Пияде, за да изглади противоречията пред създаването на Балканска федерация. В разговорите участват Георги Димитров и Сталин.

25 януари 1945
ЦК на БРСДП изключва от състава си Кръстьо Пастухов, Ив. Пастухов и д-р Г. Яръмов, които са против сътрудничеството с комунистите.

26 януари 1945
Министерският съвет приема Наредба-закон за защита на народната власт. Тя изиграва огромна роля за смазването на съпротивата срещу отечественофронтовската власт и разправата с политическите противници на комунистическата партия в първите години на установяването на тоталитарния режим.

Протест на Великобритания, която е научила за проекта за Балканска федерация между Югославия и България, позовавайки се на статута на България като съюзник на Германия, който се запазва до подписването на мирния договор. Западната реакция срещу съветските планове за обединяване на страните с "народна демокрация" на практика предпазва България от асимилация в Югославия.

27 януари 1945
С постановление на ГКО No 7408 Сталин заповядва на външния министър Молотов и на ръководителя на съветската атомна програма Берия да организират в България проучването и добива на уранова руда от находището Готен в Бухово и на други места (съветското разузнаване се сдобива с информация за местонахожденията от заловена немска документация) и да бъде създадено смесено българо-съветско акционерно дружество с преобладаващо съветско участие. В България са изпратени повече от 300 минни инженери, спешно отзовани от армията. Ръководител на дружеството става командированият офицер от НКВД Игор Шчорс, минен инженер по образование. Районът на Бухово се охранява от спецчасти на НКВД и Държавна сигурност. Георги Димитров лично контролира разработката на урановите залежи. Съветско-българското минно дружество е създадено от народното събрание на 16 март 1946 (с поверително разпореждане на МС от 20 юни 1956 дейността му е прекратена и на негова основа е създадено управление "Редки метали"), но още в ранната пролет на 1945 Съветският съюз вече изнася тайно уранова руда за своята ядрена програма. Първите партиди суровина за получаването на промишлен уран за съветската атомна програма са от Бухово. Те са добити от обречени на сигурна смърт "врагове на народа" и от военнопленници (в нарушение на Женевската конвенция). По-късно в мината работят и войници от Трудови войски - "неблагонадеждни" и момчета от етническите малцинства.

1 февруари 1945
В 16 часа в Съдебната палата в столицата е прочетена присъдата на Първи върховен състав на Народния съд. На смърт са осъдени тримата бивши регенти, осем от царските съветници и двадесет и двама министри, двама от които задочно. В 16 и 30 е прочетена присъдата на Втори върховен състав. На смърт са осъдени 67 народни представители, 23 на доживотен строг затвор, 16 души на 15 години затвор, 1 - на 8 години, 6 - на 5 години, 4 - на 1 година затвор; конфискация на имуществото на 9 починали обвиняеми, оправдани са трима, починали преди 1941.

2 февруари 1945
В Централните софийски гробища са разстреляни осъдените на смърт 3 регенти, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници, взети направо от съдебните зали. Екзекуцията е изпълнена спешно в ранните часове на деня от предварително сформирана по нареждане на ЦК на БРП специална група екзекутори - комунисти и ремсисти от МВР и от военното разузнаване на ген. Петър Вранчев, ръководени от коменданта на столичната милиция подп. Веселин Георгиев. Разстрелът става на групи пред дълбоки ями от бомбардировките. Първите групи - регентите и министрите - са разстреляни с пистолетен изстрел в тила; с напредването на часовете екзекуцията става с автоматична стрелба.

3 февруари 1945
Приета е Наредба–закон за “Заем на свободата”.

4-11 февруари 1945
Ялтенска конференция на лидерите на САЩ, Великобритания и СССР за следвоенния ред. Германия ще бъде разделена на четири окупационни зони, демилитаризирана и денацифицирана. Ще бъде създаден съюзнически съвет за репарациите. По съветско настояване част от германските репарации ще бъде под формата на принудителен труд на германски военнопленници. (В съветски лагери вече са изпратени германски военнопленници и цивилни поданици на страните от Източна Европа с германски произход.) Гражданите на СССР и Югославия ще бъдат предавани на страните им независимо от волята им. Ще бъде създадена нова международна организация - ООН; Съветският съюз ще участва в ООН като един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност с право на вето. СССР ще влезе във войната срещу Япония, в замяна на което ще получи южната част на Сахалин и Курилските острови. При твърдото заявление на Сталин за важността на Полша за СССР Западът изоставя полското правителство в изгнание в полза на създаденото от Червената армия. Заявено е, че освободените народи трябва да създадат демократични институции по свой избор и навсякъде да се проведат свободни избори. На тази декларация по-късно ще се позовава опозицията в България.

14 февруари 1945
В Съдебната палата в София започва първият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд. Подсъдимите са 142 души - членовете на Висшия военен съвет, щаба на войската, Разузнавателния отдел към министерството на войната и други офицери. Обвинени са в насаждане на прогермански настроения във войската, поощряване на правителството за обвързване с Германия и използване на армията срещу партизанските групи.

19 февруари 1945
Започва процесът на Трети върховен състав на Народния съд срещу българските участници в Международната анкетна комисия за масовите убийства на пленени полски офицери в Катин и край Виница. Процесът има "международно значение" - трябва да оневини съветските власти за избиването на полските военнопленници. Подсъдими са д-р Марко Марков - доцент по съдебна медицина от Софийския университет, д-р Георги Михайлов - асистент по съдебна медицина от Софийския университет, архимандрит Йосиф - бивш началник на културно-просветното отделение при Светия Синод, архимандрит Стефан - Скопски митрополит, архимандрит Николай - бивш ректор на Духовната семинария, Борис Коцев - бивш директор на националната пропаганда. Не са привлечени като обвиняеми разстреляният по първия процес д-р Александър Станишев и митрополит Кирил, бъдещ патриарх. Д-р Марков и д-р Михайлов се признават за виновни и са оправдани; останалите получават малки присъди затвор.

март 1945
Създаден е лагерът Зелен дол край Горна Джумая (Благоевград). В лагера с лек режим са въдворени поданици на победените Германия, Австрия и Унгария и лица от смесени бракове - неколкостотин жени, деца и възрастни мъже.

10 март 1945
В София в кв. Княжево Държавна сигурност арестува 86 от 105-те делегати на Националната конференция на Федерацията на анархистите в България (ФАКБ). Анархистите са задържани в следствения арест на Държавна сигурност в Дома на слепите, но дори там успяват да проведат конференцията си и да изберат секретар и главен редактор на вестника си. През пролетта на 1945 няколко десетки от тях са изпратени в лагера край река Джерман до Дупница. Анархистите са участници в нелегалната съпротива преди 9 септември, някои от тях наскоро излезли от затвори и лагери, но са противници на съветския комунизъм като "политически режим на принуждение, системно насилие, тирания на мракобесието, пълно отсъствие на свобода, планомерно организирани бедност и глад". Кампанията на комунистите срещу тях започва през януари 1945. Анархистите са обвинени, че изповядват "опортюнистическа и антипролетарска идеология" и се изказват против диктатурата на пролетариата, ръководната роля на компартията и Съветския съюз, разпространяват лъжлива информация за СССР и комунистическите партии и водят борба против БРП(к). В края на март комунистическото ръководство съобщава решението си анархистическите организации да бъдат забранени и да бъдат "идеологически разобличени като съюзници на фашизма". Влиянието на ФАКБ се разширява и през 1945 в страната има 11 000 анархисти и 1000 анархо-синдикалисти.

14 март 1945
Подписана е търговска спогодба между България и СССР.

15 март 1945
Първият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 142 офицери от командването на войската завършва с 30 смъртни присъди и 26 присъди доживотен затвор. Почти всички смъртни присъди са изпълнени същата вечер на Софийските гробища.

24 март 1945
Започва вторият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 137 офицери от командването на войската.

началото на април 1945
САЩ предлагат по силата на Ялтенската декларация тристранен комитет за парламентарните избори в България. СССР налагат вето.

април 1945
В Кюстендилско е създадена въоръжена горянска чета за борба срещу режима на ОФ и Тайна антиболшевишка национална организация ТАНО. Четата е разгромена през есента на 1945.

19 април 1945
Радиограма на Георги Димитров до Трайчо Костов с нареждане близките на осъдените от Народния съд да бъдат изселени, а част от тях изпратени на принудителна работа: "Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля."

21 април 1945
Вторият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 137 офицери от командването на войската завършва със 17 смъртни присъди, 13 доживот, конфискация на имуществото на убития през 1943 от комунистическа терористична група бивш военен министър ген. Христо Луков и на ген. Петър Цанков, началник на ШЗО, убит по време на следствието.

Заповед на софийската прокуратура за арестуването на бившия земеделски лидер Г.М. Димитров и изпращането му в ТВО. Поради заболяване е поставен под домашен арест.

26 април 1945
МС приема Наредба-закон за привеждане в изпълнение на конфискациите постановени от Народния съд.

1 май 1945
Трайчо Костов предава на Никола Петков препоръката на Георги Димитров да бъде свикана конференция на БЗНС, която да очисти Земеделския съюз от "геметовщината" и да осигури сътрудничеството с комунистите. Никола Петков, Б. Бумбаров и А. Павлов отказват поради преобладаващите в съюза настроения. На 7 май Г. Димитров чрез ген. Бирюзов и Трайчо Костов отново настоява Никола Петков да се дистанцира от Г.М. Димитров, да участва в конференцията и да остане начело на Земеделския съюз и в правителството.

8 май 1945
Край на войната в Европа. Безусловната капитулация на Германия е приета от представителите на Великобритания, САЩ, СССР и Франция.

8-9 май 1945
Левите земеделци начело с Александър Оббов, склонни към колаборация с комунистите, провеждат конференция на БЗНС. Взето е решение за изгонване от съюза на всички "геметовци" и за участие на БЗНС в предстоящите парламентарни избори в единна листа на Отечествения фронт. Вътрешният министър Антон Югов предава имуществото на БЗНС и вестник "Земеделско знаме" на групата на Оббов. Никола Петков формално остава главен секретар, но не участва в конференцията и отказва да признае решенията й. С него се солидаризира мнозинството от членовете на БЗНС и земеделските министри Борис Бумбаров, Асен Павлов и Ангел Държански. Георги Димитров дава указания за изгонването на Петков от правителството, но скоро след това предава в София мнението на Сталин, че сега не е време за конфликт със западните съюзници.

23 май 1945
Г.М. Димитров бяга от дома си и се укрива в дома на бившата си секретарка Мара Рачева (29 юни 1920-28 май 1945), юрист, секретарка на Никола Петков, която успява да го преведе до дома на Морис, шифровчик в британската мисия.

24 май 1945
В ранните часове полк. Бейли и лейт. Макинтош от британската мисия отвеждат Г.М. Димитров с кола в резиденцията на представителя на Държавния департамент в американската военна мисия Мейнард Барнс. Вечерта Мара Рачева е арестувана от Държавна сигурност.

28 май 1945
Мара Рачева е убита след жестоки мъчения в Дирекция на народната милиция. Официално е съобщено, че се е самоубила, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата. Полк. Бейли от британските тайни служби и член на британската военна мисия в СКК съобщава в Лондон: "Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били изтръгнати; 2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става; 3. Двете уши са били отрязани; 4. Дясната гърда отрязана; 5. Езикът е бил изтръгнат и всичките зъби извадени; 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста..."

29 май 1945
Фракцията в БРСДП, готова да сътрудничи с комунистите, отстранява Коста Лулчев от поста главен секретар на БРСДП. На негово място е избран Димитър Нейков.

10 юни 1945
Депутатите от БРСДП Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев, Атанас Москов и др. свикват конгрес, който избира нов Централен комитет и възприема името БРСДП (обединена), за разлика от сателитната на комунистите БРСДП.

17 юни 1945
Войските от фронта в Унгария са посрещнати в София. Във войната срещу Германия са загинали 32 000 български военнослужащи; войната е струвала на държавата 540 милиарда и 92 милиона лева.

27-29 юни 1945
Комунистическата студентска организация Български общонароден студентски съюз (БОНСС), Българският академичен земеделски съюз (БАЗС), Социалистическата студентска организация (ССО) "Ж. Жорес" и групите на студентите при Народния младежки съюз "Звено" учредяват Общ съюз на народното студентство (ОСНС). ОСНС е обявен за "единствена, работеща на отечественофронтовска основа неполитическа организация на студентите", но много скоро е доминиран от комунистите и използван за натиск за подмяна на преподавателите във висшите училища с обвинението, че са фашисти.

17 юли - 2 август
Потсдамска конференция на Сталин, Труман и Чърчил (заменен по време на конференцията от новия британски министър-председател Атли) за управлението на победена Германия, за следвоенния ред, за мирните договори с победените страни и за справянето с последствията на войната. Договорени са: демократизацията, демилитаризацията и денацификацията на Германия и репарациите; съденето на германските военни престъпници; границите на Полша и признаването на просъветското правителство; депортирането на германците от Полша, Чехословакия и Унгария в Германия. Решено е да има промяна в процедирането на Съюзните контролни комисии в България, Румъния и Унгария и западните представители да имат по-голямо влияние в тях. Дадено е начало на подготовката на мирните договори с България, Финландия, Унгария и Румъния, които трябва да бъдат сключени с признати демократични правителства в тези държави.

24 юли 1945
Към тази дата при чистката в съдебното ведомство са уволнени 178 съдии и прокурори при общ брой 618 души за цялата страна. Уволнението става по предложение на ОФ комитетите и след промяна в закона за съдилищата, като е премахната несменяемостта на съдиите и прокурорите.

26 юли 1945
Писмо на земеделските дейци Никола Петков, Асен Стамболийски и Георги Йорданов до министър-председателя (с копия до председателя и членовете на СКК и до регентите) с настояване изборите да бъдат отложени и да бъдат проведени под международен контрол. Ген. Бирюзов нарича постъпката им "непатриотична" и отказва да постави за обсъждане в СКК въпроса за отлагане на изборите.

31 юли 1945
Никола Петков напуска правителството.

5-6 август 1945
XXXVII конгрес на БРСДП, свикан от прокомунистическата фракция, която вече е овладяла партията.

8 август 1945
Георги Димитров получава разрешението на Сталин да се завърне в България и да се кандидатира за народен представител. На 20 август Димитров е освободен от съветско гражданство и като депутат във Върховния съвет на СССР.

13 август 1945
Нота на правителството на САЩ за липсата на нормални условия за провеждането на парламентарни избори в България и за пречките, създавани пред големи групи демократични избиратели да упражнят вота си.

14-16 август 1945
Като подкрепа за правителството на ОФ Съветският съюз възстановява дипломатическите отношение с България на равнище мисия.

16 август 1945
Министрите от БЗНС Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански, Григор Чешмеджиев от БРСДП и проф. Петко Стоянов, независим, напускат правителството и обявяват, че няма да участват в изборите; Димитър Нейков от съглашателската фракция на БРСДП остава в правителството. Александър Оббов от съглашателското крило на БЗНС заема мястото на Асен Павлов като министър на земеделието и държавните имоти, Станчо Чолаков от Звено - поста на проф. Петко Стоянов като министър на финансите, Георги Драгнев от БЗНС - поста на Борис Бумбаров като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

20 август 1945
Мейнард Барнс връчва нота на правителството на САЩ за отлагане на изборите и съставяне на ново правителство, което да гарантира свободното им и демократично провеждане. САЩ няма да признаят правителство в резултат на тези избори.

21 август 1945
За ръководител на съветската дипломатическа мисия е назначен Степан Павлович Кирсанов (1908-1967). От 1 януари 1948 мисията става посолство. Кирсанов е посланик до 5 август 1948. В годините 1938-1939 Кирсанов работи в съветското представителство в Естония; през 1939-1944 е в мисията в България; 1944-1945 е началник на политическия отдел на СКК в Румъния; 1945-1948 е политически съветник в СКК в България; 1945-1948 - извънреден и пълномощен посланик в България; 1948-1949 - заместник-завеждащ отдел Балкански страни в МВнР на СССР; 1949-1950 - завеждащ IV Европейски отдел в МВнР на СССР; 1950-1953 е в апарата на МВнР; 1953-1959 - извънреден и пълномощен посланик в Холандия; 1959-1966 - заместник-завеждащ отдел Скандинавски страни в МВнР на СССР.

Нота на британското правителство за отлагане на изборите.

24 август 1945
Заседание на СКК. Представителите на САЩ и Великобритания настояват за отлагане на изборите, докато не бъдат уставно проведени конгреси на БЗНС и БРСДП, не бъде регистрирана Демократическата партия, не се осигури свобода на словото, печата и събранията, свобода на тайното гласуване и не бъде реорганизирано правителството според политическата тежест на партиите в него, както и свободно участие в партийните дела на бившите министри, които са в момента в затвора или под домашен арест. Категорични са, че ако условията не бъдат изпълнени, няма да признаят правителството, сформирано след изборите, и няма да сключат мир с него.

25 август 1945
Ден преди изборите правителството обявява отлагането им.

28 август 1945
От името на БРСДП(о) Коста Лулчев иска да бъде регистрирана опозиционната социалдемократическа партия.

29-30 август 1945
В Москва Сталин приема Георги Димитров, Трайчо Костов, Вълко Червенков и Васил Коларов. Присъстват Молотов, Хрушчов, Булганин и ген. Бирюзов. Решено е изпращането в България на Васил Коларов, а след него и на Георги Димитров. Според Сталин отлагането на изборите е несъществена отстъпка, която няма да попречи на изграждането на съветската система в България, но повече не трябва да бъдат правени никакви отстъпки; дава указания да бъдат регистрирани опозиционните партии: "По-добре би било да се легализира опозицията, за да я държите вие в своите ръце и да я заставите да бъде лоялна, отколкото да премине в нелегалност."

7 септември 1945
Правителството решава да легализира опозиционните партии. До края на месеца са регистрирани БЗНС със секретар Никола Петков, Демократическата партия на Никола Мушанов и Александър Гиргинов, БРСДП(о) с главен секретар Коста Лулчев и Радикалната партия (обединена). Разрешено е издаването на техните партийни вестници.

9 септември 1945
От Москва се завръща Васил Коларов.

11 септември - 2 октомври 1945
В Лондон се провежда първата сесия на Съвета на министрите на външните работи, създаден с решение на Потсдамската конференция за изработване на мирните договори с България, Румъния, Италия, Унгария и Финландия. САЩ отказват да обсъждат мирните договори с победените страни, докато не бъдат създадени демократични правителства.

13 септември 1945
В Москва Георги Димитров се среща с министъра на НКГБ Меркулов, за да обсъдят охраната на Димитров в България. Димитров приема и полковниците от НКГБ Голубенко, Студников и Зеленский, които заминават за България като инструктори при министъра на вътрешните работи.

14 септември 1945
Правителството насрочва изборите за 18 ноември.

21 септември 1945
Радикалдемократическата партия е възстановена под името Радикална партия (обединена). Порицани са влезлите в Отечествения фронт членове на партията, Стоян Костурков е обявен за самоизключил се. На 11 ноември 1945 излиза първият брой на партийния орган "Народен глас".

24 септември 1945
Софийският областен съд регистрира БРСДП(о) със секретар Коста Лулчев.

29 септември 1945
В правителството са включени Стоян Костурков от влязлата в Отечествения фронт фракция на Радикалдемократическата партия и Михаил Геновски от съглашателското крило на БЗНС.

октомври 1945
Създадено е Управление на съветските имущества в България (за германското имущество, получено като репарация).

октомври-ноември 1945
В България е американският журналист Марк Етридж, изпратен като представител на Държавния департамент със специална мисия за проучване на политическата обстановка в България и Румъния. Етридж, с помощта на проф. Сирил Едуин Блек от Държавния департамент, българин по майка, провеждат разговори със стотици хора от целия политически спектър. Ежедневно Етридж изпраща доклади до Държавния департамент за подтискането на демократичната опозиция и съветската намеса в България. След анкетата в България, десетдневен престой в Москва, където се среща с Вишински, и анкета в Румъния, Етридж е повикан във Вашингтон, за да предаде доклада си на държавния секретар Бърнс за предстоящата конференция в Москва. Президентът Труман е запознат с доклада на Етридж едва след провеждането на Московската конференция в края на декември 1945.

16 октомври 1945
БЗНС "Никола Петков", БРСДП(о), Демократическата партия и Радикалната партия(о) се отказват от участие в изборите и призовават избирателите да ги бойкотират.

4 ноември 1945
От Москва се завръща Георги Димитров, изпратен от Сталин да проведе съветизацията на България. За Димитров е подготвена пряка телефонна връзка с Москва и по указание на Сталин съветска охрана, за която Димитров иска от Трайчо Костов и Антон Югов да бъде "по-добре замаскирана и да не стане публично известна".

11 ноември 1945
Опозиционните партии БЗНС "Врабча-1" и БЗНС със секретар Никола Петков се обединяват. Протоколът е подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.

16 ноември 1945
Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов настояват пред министър-председателя за ново отлагане на изборите. Политическият представител на САЩ Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев, че САЩ ще признаят само представително демократично правителство.

18 ноември 1945
Избори за 26 ОНС, бойкотирани от опозицията. Гласуват 85,60% (3 853 097 души) от избирателите. ОФ печели 88,18 % от гласовете.

15 декември 1945
Открито е XXVI ОНС. За председател е избран Васил Коларов, член на Политбюро на ЦК на БРП(к).

16-26 декември 1945
Московска конференция на министрите на външните работи на САЩ (Джеймс Бърнс), Великобритания (Ърнест Бевин) и СССР (Вячеслав Молотов) за изготвянето на мирните договори със съюзниците на Германия, за следвоенното управление на Япония и Корея, положението в Китай, Румъния и България, създаването на комисия към ООН за контрол върху атомната енергия. Западните възражения за България са за изключването на представителите на демократични партии от правителството и репресивното използване на държавната власт от правителството на Отечествения фронт; за разлика от СССР те не признават проведените избори за свободни. Държавният секретар на САЩ Бърнс представя на Сталин доклада на Етридж за България и Румъния, но при свършения факт на проведените избори. Сталин отхвърля западните искания за реорганизация на правителството под предлог за ненамеса във вътрешните работи на България. На 23 декември дава указания на Георги Димитров в България в правителството на бъдат включени проформа няколко представители на "лоялната опозиция". САЩ и Великобритания отстъпват от позициите си и ще признаят българското правителство, когато в него бъдат включени двама представители на демократичната опозиция, които да работят лоялно с Отечествения фронт.

 

5-6 януари 1946
Преговори между комунистите и опозицията за включване в правителството на двама представители на опозицията. Никола Петков и Коста Лулчев настояват министерствата на вътрешните работи и на правосъдието да се отнемат от БРП(к), да се проведат нови парламентарни избори и да се отстранят от армията кадрите, осъществяващи партийния контрол.

7-10 януари 1946
Министър-председателят Кимон Георгиев и правителствена делегация са в Москва. Сталин отхвърля искането на опозицията: "Вашата опозиция може да върви по дяволите! Тя ще загине. Никола Петков да не си мисли, че СССР и Америка ще воюват заради него."

8-11 януари 1946
По нареждане на Сталин в София е помощник-комисарят по външните работи Вишински, за да заплаши опозицията, че ще загуби всичко, ако не излъчи двама лоялни министри. Лулчев и Никола Петков не отстъпват от позициите си за спазване на Ялтенските споразумения за свободни избори.

17 февруари 1946
На празника на Военното училище военният министър Дамян Велчев призовава за сливане на офицерите от царската армия с новите кадри. Георги Димитров, чието присъствие в качеството му на председател на парламентарната група на БРП(к) е прецедент, произнася реч, в която заявява, че за да завърши превръщането на армията в "народна", тя трябва да се откаже от старите национални идеали, които са "параван за осъществяването на чужди на нашия народ завоевателни цели", да се превърне в опора на правителството на Отечествения фронт, офицерският корпус да бъде политически възпитан, а всеки офицер, който "прокарва противоположна линия" да бъде отстранен от армията, "макар и иначе да е способен и да тежи от ордени за действителни или мними заслуги в миналото".

22 февруари 1946
Меморандум на САЩ с настояване за равноправно участие на опозиционни представители в правителство.

В органа на БРСДП(о) в. "Свободен народ" е публикувана статията на Кръстьо Пастухов "Не ме изкушавайте, лицемери!". Тя е реакция на речта на Георги Димитров във Военното училище и обвинява българските комунисти, че са назначили във войската политкомисари и "народни генерали" и са разрушили "една високо морална, дисциплинирана и храбра първоразрядна армия, която ни издигна в очите на света", за да я превърнат в оръдие на еднопартийната диктатура срещу народа.

28 февруари 1946
Държавна сигурност арестува Кръстьо Пастухов и главния редактор на "Свободен народ" Коста Лулчев. Вестникът на социалдемократите е спрян. Британската Лейбъъристка партия се обявява в защита на Кръстьо Пастухов, а министърът на външните работи Атли прави постъпки за освобождаването му.

5 март 1946
Фултънска реч на Уинстън Чърчил, която се смята за начало на Студената война и която набелязва принципите и структурата на обединението на западните демокрации за противопоставянето им на съветския тоталитаризъм. В колежа Уестминстър във Фултън, САЩ, бившият британски министър-председател Уинстън Чърчил в присъствието на президента Труман произнася реч, с която констатира разделението между демократичната и съветизираната тоталитарна Европа. "От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо желязна завеса разделя континента. Отвъд нея остават столиците на древните държави на Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, тези знаменити градове и населението на техните държави се намират в съветската сфера на влияние и всички те са в една или друга форма обекти не само на съветското влияние, но и на много голям и нарастващ контрол от Москва. Комунистическите партии, които бяха много малки в тези източноевропейски държави, бяха издигнати до положение и сила, които многократно превъзхождат тяхната численост, и се опитват да постигнат във всичко тотален контрол." Чърчил призовава да не бъде повторена грешката с Втората световна война, която е могла да бъде предотвратена със своевременни действия. "Аз не вярвам, че Съветска Русия иска война. Тя иска плодовете на войната и неограничено разширяване на своята власт и идеология... От това, което видях по време на войната в нашите руски съюзници, разбрах, че те не се възхищават на нищо друго така, както на силата, и не презират нищо друго така, както слабостта, особено военната слабост. Затова старата доктрина за баланса на силите днес е неоснователна. Ако Британската общност на нациите и Съединените щати се обединят в сътрудничество във въздуха, по море и по цялата земя, в науката и икономиката и в моралната подкрепа, тогава няма да го има този неспокоен, неустойчив баланс на силите, който изкушава амбицията или авторитаризма."

7 март 1946
СССР обвинява САЩ и Великобритания, че нарушават Московското решение и насърчават българската опозиция да му се противопоставя.

Георги Димитров нарежда на БРСДП в ОФ пред Атли и лейбъристката партия да защитават тезата, че Пастухов не е лидер на социалдемократите, а член на отцепническа група и арестуването му е правилно.

8 март 1946
26 ОНС приема Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти за времето след 1 януари 1935. По този закон са водени дела срещу близо 700 индустриални предприятия и е конфискувана частна собственост за около 8 милиарда лева. Широкото тълкувание на закона позволява преследването на всички по-заможни търговски и индустриални фирми и частни лица, които имат активна стопанска дейност. Следствието срещу тях започва след посочването им от местните комитети на Отечествения фронт или от служебни лица.

12 март 1946
26 ОНС приема Закон за трудовата поземлена собственост (аграрна реформа). Отнема се притежаваната над 200 дка земя - общо 564 000 дка, 1,2 % от общото количество обработваема земя.

21 март 1946
Първото ОФ правителство подава оставка след провала на преговорите с опозицията.

28 март 1946
Сталин нарежда на Георги Димитров да игнорира опозицията, да не преговаря повече с нея и да предприеме "редица обмислени и умело организирани мерки, за я задуши".

31 март 1946
Съставено е второ правителство на ОФ с министър-председател Кимон Георгиев: комунисти - Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Стефанов, Рачо Ангелов, Добри Терпешев; земеделци от съглашателското БЗНС - Александър Оббов, Любен Коларов, Георги Драгнев, Стефан Тончев; звенари - Кимон Георгиев, Георги Кулишев, Дамян Велчев, Христо Лилков; социалдемократи от съглашателската БРСДП - Димитър Нейков, Георги Попов; Стоян Костурков от влезлите в ОФ радикали; Димо Казасов - независим.

април 1946
Влиза в сила привилегирован прием на партизани, политзатворници и "сираци от съпротивата" за 20% от местата в Софийския университет.

19 април 1946
Народното събрание приема изменения в Закона за печата за санкции срещу изданията, които "увреждат държавните интереси, обществения ред и отношенията с чужди държави". Със закона е установена явна цензура над опозиционните издания и въз основа на него правителството често прибягва до временното, а през пролетта на 1947 и окончателното им спиране.

25 април 1946
Решения на Политбюро на ЦК на БРП(к) за справяне с политическата и с въоръжената съпротива срещу отечественофронтовската власт: за по-активно "разобличаване" на опозицията, за разгръщане на борбата на милицията с горянските чети и усилване охраната на южната граница.

27 май 1946
Среща на Сталин и Тито. Сталин настоява за включването на Албания и България в югославската федерация. Тито опонира, че България не може да бъде включена във федерацията, защото некомунистическите партии имат силно влияние, което прави режимът различен от югославския. Сталин смята това за несъществено и че България трябва да влезе във федерацията.

29 май-юни 1946
Съдебен процес над Г.М. Димитров (задочно) и 16 членове на Земеделския младежки съюз. Това е началото на серия съдебни процеси срещу представители на опозицията.

5-9 юни 1946
Партийна делегация начело с Георги Димитров е в Москва. Сталин окуражава българските комунисти да не се страхуват от САЩ и Великобритания, които "правят само аларми", и ги успокоява, че изтеглянето на Червената армия може да се протака. Критикува оставянето на военното министерство, премиерския пост и външното министерство на звенарите. Изисква изгонването на военния министър Дамян Велчев и определя армията като вражеска за разлика от народната милиция. Нарежда да се даде културна автономия на Пиринския край, за да се развие "македонско национално съзнание" преди да бъде присъединен към НР Македония в състава на Югославия.

7-8 юни 1946
Масови арести и убийства без съд и присъда на дейци на ВМРО, извършени по нареждане на Георги Димитров от Москва. Арестувани са около 200 ръководни и активни членове на ВМРО. Част от тях са съдени, други са изпратени в лагер, а ръководните дейци са убити. Между убитите са Владо Куртев (един от спасителите на българските евреи), Жоро Настев, Йосиф Марков, Коста Ризов, Гошо Атанасов, Васил Шалдев, Атанас Пашков, Георги Марчев.

6-27 юни 1946
Процес срещу Кръстю Пастухов от БРСДП(о), обвинен, че със статии в "Свободен народ" е "накърнил достойнството и боевата сила на българската армия". 72-годишният социалдемократ е осъден на 5 години строг тъмничен затвор. На 25 август 1949 е удушен в килията си в Сливенския затвор.

17 юни 1946
По нареждане на отдел "Военен" на ЦК на БРП(к) Дамян Велчев издава заповед за уволнението на 245 офицери "за груби фашистки прояви и в интерес на службата".

20 юни 1946
Публикувано е съобщение за разкрита "фашистка легионерска конспирация", т.нар. Първи легионерски център - сформиран в София инициативен комитет от 8 души, наречен Център, ръководен от 30-годишния студент Петър Вътов Петров. Според властите това е била широка нелегална организация за въоръжена борба, която е възстановила легионерските структури и е влязла във връзка с Кръстьо Пастухов от БРСДП(о) и с Владимир Куртев от ВМРО. Съдебният процес се провежда от 2 до 10 декември 1946. Планомерно, по указания на Политбюро и с нареждане на МВР до местните партийни ръководители и началниците на ДС, в провинцията са извършени допълнителни арести и съдебни процеси над младежи легионери. Това трябва да демонстрира засилена активност на "реакционните сили" и превантивно да бъде нанесен удар по способните на съпротива младежи. Замисълът за Първи легионерски център е на началника на военното разузнаване ген. Петър Вранчев с цел да провокира младежите легионери, да дискредитира лидерите на легалната опозиция (първоначално по нареждане на Георги Димитров и Трайчо Костов от обвиняемите се иска да твърдят, че са били в контакт с Никола Петков, по-късно изборът пада върху Кръстьо Пастухов) и да внедри свои агенти в емигрантските организации. Поради конфликт между военното разузнаване и Държавна сигурност се стига до преждевременното "разкриване на конспирацията".

21 юни - 8 ноември 1946
Арестуван и разследван е Трифон Кунев от БЗНС "Никола Петков" заради книгата си "Ситни дребни... като камилчета". Освободен е при избирането си за депутат и отново е арестуван на 1 ноември 1947 след разгрома на обединената опозиция. Осъден на 5 години затвор; излиза от затвора на 14 януари 1951.

26 юни 1946
Летците поручици Владимир Александров и Найден Стоянов забягват със самолетите си в Италия. Почти целият летателен състав на 2/6 изтребителен орляк е арестуван, даден под съд и получава тежки присъди "за назидание".

27 юни 1946
Приет е Закон за национализация на застрахователните дружества и за държавния монопол в застраховането. Одържавени са 11 чуждестранни и 19 български застрахователни дружества. Застраховането става монополно дело на държавата, създаден е Държавният застрахователен институт.

2 юли 1946
Приет е Закон за ръководство и контрол на войската, по силата на който от армията са изгонени около 2000 офицери "с фашистки, реставраторски и антидемократични проявления".

22 юли 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 286 офицери.

26 юли 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 402 офицери.

29 юли - 15 октомври 1946
Парижка мирна конференция за подписване на мирните договори с България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия.

август 1946
Нелегална национална конференция в София на федерацията на анархистите - ФАКБ. Участват около 50 делегати от 40 регионални съюза, обединили около 400 местни групи и организации.

2 август 1946
Със заповед на военния министър са уволнени 609 офицери.

5 август 1946
2000 младежи от национална младежка строителна бригада "Георги Димитров" започват работа на прохода Хаинбоаз.

5-15 август 1946
Съдебен процес срещу военната конспирация "Цар Крум". Ръководителят й подполковник Антон Кръстев Иновски е осъден на смърт за създаване на "тайна фашистка организация" в армията, а останалите 6 подсъдими - на различни срокове затвор.

7-13 август 1946
Съдебен процес срещу Цвети Иванов, главен редактор на органа на БРСДП(о) "Свободен народ", обвинен в клевета срещу властта. Осъден на 1 година, 7 месеца и 15 дни строг тъмничен затвор. След изтърпяване на присъдата си е изпратен в концлагера Белене, където на 23 юли 1950 умира мъчително от тетанус на 36 години.

8 август 1946
Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите е приет от отечественофронтовските партии въпреки протестите на опозицията. Трудовото мобилизиране се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи по списъци на "безделниците", изготвени от местната администрация и милицията. Мобилизираните се организират в работни групи и се изпращат на принудителна работа в обекти, определени от вътрешния министър.

9-10 август 1946
В изпълнение на препоръката на Сталин да се развие "македонско съзнание" в Пиринска Македония, за да се подготви предаването й на Югославия, пленум на ЦК на БРП(к) приема резолюция за даване на културна автономия на Пиринския край и задължава компартията "да популяризира в Пиринския край македонския език и култура и историята на НР Македония".

10 август 1946
Създадени са Гранични войски (до 8 октомври 1946 се наричат Гранична милиция) със закон, внесен в НС от вътрешния министър Антон Югов по поръчение на Георги Димитров. Охраната на държавната граница минава от военното към вътрешното министерство и комунистите поемат в свои ръце охраната на границата, през която преминават горянските чети. В края на август 1947 трима офицери от съветските гранични войски начело с ген. Котомин са командировани в България и дават предложенията си за организиране на граничната охрана пред тесен състав на Политбюро на ЦК на БРП. В командването на Гранични войски са назначени партизански командири и партизани. Командир е ген. Йонко Панов, зам.-командир - полк. Лев Главинчев. През 1951 Йонко Панов е наследен от полк. Тодор Ванков (1951-1952), ген. Слави Чакъров (1952-1955, 1956-?), ген. Панайот Каракачанов (1955-1956). За 1947 щатният състав на Гранични войски е 8 615 души, през 50-те години съставът надхвърля 30 000 души. В периода 1962-1972 Гранични войски са към Министерството на народната отбрана.

13 август 1946
Нов списък на уволнени офицери.

15 август - 5 септември 1946
Георги Димитров е на лечение в Съветския съюз. Получава указания от Сталин българските комунисти да запазят привидно коалиционното управление, да не копират явно съветския модел в новата конституция и да не назначават съветски инструктори в българската армия, което "ще се използва от враговете".

17-24 август 1946
Съдебен процес срещу 22-ма дейци на ВМРО за "образуване на терористични групи за събаряне на властта". Съдът постановява две смъртни присъди, две доживотни и различни срокове затвор. В съда не се явяват обявените "в неизвестност" вече убити Владо Куртев, Жоро Настев и Коста Ризов.

8 септември 1946
Референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на "народна република". 95,63 % от гласовете са "за" република. Референдумът се провежда в условия на съветска окупация и политически репресии, атмосфера на страх, в редица избирателни пунктове липсват бюлетини за монархията, но резултатите не са оспорени от опозицията, която е републикански настроена.

15 септември 1946
26 ОНС обявява България за народна република. Регентският съвет е разпуснат. Председателят на парламента Васил Коларов става временен председател на републиката. Царското семейство трябва да напусне страната на следващия ден.

26 септември 1946
Военният министър Дамян Велчев подава оставка. Назначен е за пълномощен министър в Берн и напуска България.

27 септември 1946
26-то Народно събрание одържавява със закон киноразпространението. Прекратяват дейността си 26 фирми, вносителки на филми.

октомври 1946
Към момента са създадени 444 ТКЗС, в които влиза 3,6% от обработваемата земя.

2 октомври 1946
Политическият представител на САЩ в СКК Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев правителството да осигури свободни избори. Съветските представители в СКК уверяват Кимон Георгиев, че СССР няма да допусне вмешателство от страна на американските и британските представители в СКК в подготовката на изборите.

3-18 октомври 1946
Георги Димитров е в Москва. Обсъжда положението в България, подготвянето на мирния договор, въоръжаването на милицията.

5 октомври 1946
Начало на предизборната кампания за избора на Велико народно събрание.

26 октомври 1946
Опозицията обвинява правителството на ОФ, че не е изпълнило ангажимента си да осигури свободни избори и съобщава за организирани групи, които с терор разгонват опозиционните събрания и избиват известни опозиционни дейци, за възпрепятстване на гласуването на привържениците на опозицията и за подготовка за фалшифициране на изборите. Представителите на САЩ и Великобритания предлагат на Петков и Лулчев да не участват в изборите, което не може да стане поради липсата на време да се предупредят организациите по места.

27 октомври 1946
Избори за VI ВНС, което трябва да изработи конституция. ОФ получава 70,10 % (366 депутати, от които 275 комунисти). Въпреки терора и насилието за опозицията гласуват 1 205 000 души - 28,35 % (99 депутати).

4-6 ноември 1946
Георги Димитров е в Москва за указания по съставянето на ново правителство.

4 ноември - 12 декември 1946
Съветът на министрите на външните работи на сесия в Ню Йорк изработва окончателните текстове на мирните договори с бившите съюзници на Германия.

7 ноември 1946
Открито е VI ВНС. За председател на събранието е избран Васил Коларов.

22 ноември 1946
Съставено е трето правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров. В правителството влизат 10 комунисти, 5 от БЗНС, 2 от Звено, 2 от БРСДП, 1 независим. Тъй като мирният договор все още не е подписан, Г. Димитров декларира готовност за сътрудничество с опозицията.

2-10 декември 1946
Съдебен процесът срещу легионерите от т.нар. Първи легионерски център, обвинени по Закона за защита на народната власт, че са създали организация за възстановяване на националните легиони "с цел събаряне на установената държавна власт с преврати и терористически действия". Подсъдими са 18 души. Петър Вътов Петров, ръководител на Центъра, и Илия Минев, за когото не са приведени доказателства за нелегална дейност, но на процеса се изказва твърдо срещу комунистическата власт, са осъдени на доживотен строг тъмничен затвор, Иван Долев, Димитър Додев и Георги поп Ценов са осъдени на различни срокове затвор.

24 декември 1946
Правителството закрива окончателно органа на Демократическата партия в. "Знаме", защото "злепоставя СССР" и "влошава отношенията с другите славянски държави".

декември 1946
Преброяване на населението. В Пиринския край хората са принуждавани от милицията и административната власт да се записват като "македонци". От 252 575 души 63,6% (160 641 души), се записват македонци, 21,5% - българи, 11,5% - помаци. От записалите се като македонци само 28 611 посочват като майчин език македонски, останалите - български.

Милите ми, добрички.. невинни.. .. Да ги обичаме, че мразенето било деструктивно. Така де.. Деструктивно е. Ама кой ще плати за това?

Катана, не и те! Единствените душмани на комунистите бяха пак ....комунисти.
Въпросът беше кой кого ще изпревари с доноса в партийната ядка! А понякога се е случвало донасящите един срещу друг да бъдат респектирани от другарите си.

Сакън!! Да не те прочетат Икономисти и останали, че ще скочат с благороден гняв.. :-)))

Да заповядат!!! От много глава не боли! Ба, изтрябвали са ми...

да пипнат моливите и да докажат, че не сме в състояние на национална катастрофа. Сърдито се фръцнаха и си отидоха. :-)))

Последните два постинга не ги трий!