1 януари 1948
Създаден е Комитет за изкуство, наука и култура за ръководство на научните и културните институти. Председател - Вълко Червенков.

3 януари 1948
Национална конференция на НС "Звено" обявява подкрепа за "изграждането на социализъм".

4 януари 1948
Пленум на ЦК на БРП(к). Взето е решение за изселване на "небългарско" (турско и помашко) население от южната граница на страната.

25 януари 1948
Декларация на Върховния партиен съвет на Радикалната партия (крилото в Отечествения фронт със секретар Славчо Стоилов, почетен секретар - Стоян Костурков) в подкрепа на "курса към изграждане на социализъм".

25-26 януари 1948
Висшият партиен съвет на БРСДП подкрепя "курса към изграждане на социализъм". Решено е вливане в БРП(к).

януари 1948
Започва работа Държавната планова комисия, която е начело на централизираната система от държавни органи, осъществяващи плановото начало в индустриализацията.

4 януари 1948
XIV пленум на ЦК на БРП(к). Закрита е длъжността председател на ЦК на БРП(к), Георги Димитров става генерален секретар на ЦК. За членове на Политбюро са избрани: Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов, Антон Югов, Вълко Червенков, Георги Дамянов, Георги Чанков, Добри Терпешев и Владимир Поптомов. За кандидат-членове: Цола Драгойчева, Райко Дамянов, Петко Кунин, Димитър Ганев и Титко Черноколев. Секретари на ЦК отново са Трайчо Костов, Вълко Червенков и Георги Чанков.

2-3 февруари 1948
Втори конгрес на Отечествения фронт трансформира ОФ от партийна коалиция в единна обществено-политическа организация с индивидуално членство. Това е край на политическата дейност на ОФ и превръщането й в масова казионна организация.

8-11 февруари 1948
Делегация, водена от Георги Димитров, е на неофициално посещение в Москва. Сталин остро напада Димитров за несъгласуваното му с Кремъл изказване в Букурещ, че ще бъде създадена източноевропейска федерация с участието и на Гърция, за подписването на митнически съюз и за съгласуване на промишлените планове между България и Румъния. В разговорите от българска страна участват Димитров, Коларов и Трайчо Костов, от съветска - Сталин, Молотов, Жданов, Маленков, Суслов, Зорин. Присъства и югославска делегация - Кардел, Милован Джилас и Бакарич. В този период съветските планове за формите на съветска хегемония предвиждат федерации между Румъния и Унгария, които по-късно да се обединят с Украйна, между Полша и Чехословакия, обединени впоследствие с Беларус, и между България, Югославия и Албания, които да се обединят с Русия. Неколкократно Сталин настоява за бързо създаване на федерация между Югославия и България, а после на двете държави с Албания, което е срещу югославските намерения за първенство на югославско-албанска федерация. На 11 февруари са подписан протоколи за консултации между България и СССР и между Югославия и СССР по всички международни въпроси. България се подчинява на съветското указание за създаване на федерация, но Кардел заявява, че ще трябва да докладва пред югославското ръководство. На заседание на югославското Политбюро на 1 март 1948 Тито се изказва срещу създаването на федерация, която би била съветски троянски кон. На 18 март съветското ръководство решава да изтегли съветските съветници от Югославия.

17 февруари 1948
ВНС приема Закон за народните съвети - местните органи на държавната власт. До провеждането на местни избори функцииите им ще се изпълняват от назначени от Президиума на Народното събрание временни общински и околийски управи.

18 февруари 1948
Приет е Закон за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар. Всички трактори, вършачки, тракторни плугове, тракторни редосеялки, тракторни сноповързвачки, тракторни култиватори и парни локомобили с всичките им принадлежности и резервни части принудително се изкупуват от частните стопани и кооперациите и се предават на ТКЗС, ДЗС и машинно-тракторните станции. В сравнение със закона от януари 1947 наказанието за отнемане на части или повреждане на машините, подлежащи на изкупуване, се променя от глоба в строг тъмничен затвор.

29 февруари - 2 март 1948
Конгрес на Общия работнически професионален съюз превръща организацията в казионна и приема програмата за изграждане на социализма.

6 март 1948
Приет е закон, с който всички гори са обявени за държавна собственост.

18 март 1948
Подписан е Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ със СССР.

31 март 1948
Сталин излага обвиненията си срещу югославските комунисти пред ръководителите на комунистическите партии в Коминформ и настоява за подкрепа на съветската позиция.

5 април 1948
Обнародван е Закон за кинематографията. С него се отменя изцяло Законът за кинокултурата от 14.Х.1946, който допуска частно филмопроизводство. С новия закон се национализират частните филмови предприятия в България и средствата за производство и експлоатация на филми и се налага държавен монопол върху кинематографията. Фондацията "Българско дело" прекратява съществуването си и на нейно място при Комитета за изкуство, наука и култура е създадено е Държавно предприятие "Българска кинематография" при Комитета за наука, изкуство и култура. За главен директор на ДП "Българска кинематография" е назначен Енчо Стайков.

 

12-16 април 1948
Процес срещу бившия лидер на БЗНС Врабча-1 Димитър Гичев (02.12.1893-26.04.1964), арестуван на 31 декември 1947 и обвинен в подготовка на въоръжено сваляне на властта, организиране на саботажи и разпространяване на слухове. Подсъдими са и Димитър Аргиров (осъден на 15 г.), Катя Борисова Стефанова, Йордан Стоянов и Димитър Малковски. Димитър Гичев е осъден на доживотен строг тъмничен затвор и конфискация на имуществото. Освободен на 8 август 1960.

15 април 1948
ВНС приема Закон за одържавяване на едрата градска покрита недвижима собственост. Национализирани са къщи, апартаменти, магазини, вили и промишлени сгради. Конфискационният закон е насочен срещу частната собственост на средната класа. Попадането под ударите на закона е признак за неблагонадежност в годините на социализма и един от въпросите при разпит или анкетиране е "Лицето засегнато ли е (има ли близки, които са засегнати) от специалните закони, издадени след 9.IX.1944 год.?"

8 юни 1948
ОФ изисква от Светия Синод на БПЦ да не се води религиозна пропаганда сред децата, да сътрудничи на властта и да допусне свещеници да членуват в ОФ.

27 юни 1948
Пленум на ЦК на БРП(к) подкрепя обвиненията на Коминформ срещу Югославската компартия в национализъм, антисъветизъм и отстъпление от марксизма-ленинизма.

30 юни 1948
Група бивши офицери отвличат самолет от редовната гражданска линия София-Варна-Бургас-София. Ръководителят на групата, летец и военен аташе в Букурещ до преврата, о.з. полковник Страшимир Михалакев с дъщеря си се качва на летище Варна и заедно с още 7 души от общо 17 пътници отнема управлението на самолета. Радистът, бордният инженер и шефът на дирекция "Въздушни съобщения", който е втори пилот, оказват съпротива и са простреляни. Полк. Михалакев пилотира пътническия "Юнкерс-52" до Истанбул. В Турция похитителите получават политическо убежище. Комунистически власти организират протестни митинги срещу турското решение, но ограничават информацията за отвличането. Георги Димитров е силно засегнат от отвличането на самолета като пропуск на Държавна сигурност. От този случай започват проверки на багажа и на пътниците, а при всеки пътнически полет има въоръжени служители на ДС.

12 юли 1948
Ликвидирани са частните издателства; книгоиздаването може да се извършва само от държавни предприятия, кооперативни сдружения или обществени организации.

12-13 юли 1948
XVI пленум на ЦК на БРП(к). Поради конфликта между СССР и Югославия Георги Димитров признава като "недоглеждане и опущение" на комунистическата власт, че е допуснала югославските ръководители да получат голямо влияние в Пиринска Македония и да работят за присъединяването й към Югославия. Спряна е насилствената македонизация на района, но не е ревизирана тезата за македонската националност на населението. Пленумът приема резолюция за възпитание на българския народ в "непоколебима вярност към СССР" и изкореняване на национализма и "великобългарския шовинизъм".

21 юли 1948
Политбюро набелязва програма и конкретни мерки за "засилване на бдителността и борбата с антиправителствените прояви": задържане на най-активните дейци на разпуснатите опозиционни партии; създаване на специални лагери за всички уволнени за "фашистка дейност" офицери; изселване от по-големите градове на индустриалци, лишени от права адвокати, уволнени чиновници и др.; създаване в предприятията към отдел "Кадри" на специална служба под ръководството на Държавна сигурност; ускоряване "прочистването на граничните райони от неблагонадеждните елементи". От София, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово и Перник през 1948 са изселени 1666 семейства на "враждебни и реакционни елементи".

24-25 юли 1948
В изпълнение решението на Политбюро правителството приема постановления за реда на изселване в Северна България на помаци от всички околии по българо-гръцката граница. На нарочените за враждебни на "народната власт" помашки семейства (с техните старци, деца и пеленачета) от южната граница се дава срок от един-два часа да се приготвят и с камиони се изселват във вътрешността на страната - предимно във Великотърновско. (Завръщат се след смъртта на Сталин през 1953.) Около 1000 "нелоялни към властта" мюсюлмани са изпратени в Куциян и Богданов дол.

29 юли 1948
Политбюро набелязва действия за прилагане на решенията на XVI пленум на партията: прочистване на партията от "случайни, гнили и чужди елементи"; теоретично разработване на политиката на компартията през "прехода от капитализъм към социализъм"; засилване на бдителността и непримиримостта спрямо класовите врагове; набелязване на мерки за "ограничаване на кулаците"; ограничаване на "капиталистическите и експлоататорските елементи" сред занаятчиите и насочване на занаятчиите към кооперирането; проучване и проверка на партийните кадри на ръководни партийни, държавни и стопански длъжности; обмисляне на партийната политика към културната автономия на Пиринския край след скъсването с Тито.

1 август 1948
Дамян Велчев, бивш военен министър от "Звено" и бивш посланик в Берн, е лишен от българско поданство и имуществото му е конфискувано.

3 август 1948
С Указ се закриват от 1 септември 1948 година всички съществуващи в страната чужди училища от всички степени и видове - предучилищни, основни и средни учебни заведения, колежи, курсове и др., открити или издържани от правителства на чужди държави, от различни религиозни мисии и конгрегации или от частни физически или юридически лица.

5 август 1948
За съветски посланик е назначен Михаил Фьодорович Бодров (1903-1988). Той е посланик до 27 януари 1954. 1946-1948 Бодров е съветник в съветското посолство в Чехословакия; 1948-1954 - извънреден и пълномощен посланик в България; 1954-1958 - заместник-началник на Управлението на МВнР на СССР; 1958-1964 - извънреден и пълномощен посланик в Израел; 1966-1970 - извънреден и пълномощен посланик в Кувейт. Бодров, заедно с министъра на Държавна сигурност на СССР Абакумов, лично участва в разпита на Трайчо Костов.

11 август 1948
БРСДП приема марксизма-ленинизма и се влива в БРП(к). Само половината от членовете й са допуснати в компартията.

12 август 1948
Произнесени са присъдите в процеса срещу т. нар. Втори легионерски център, скалъпен от Държавна сигурност и военното разузнаване. Осъдени са 68 младежи легионери - 13 от тях на смърт, останалите получават различни срокове затвор. По-късно смъртните присъди са заменени със затвор.

1 септември 1948
Приет е Закон за народната просвета, който утвърждава държавното образование и поставя като цел социалистическото възпитание на децата.

Народното събрание дава разрешение за съдене на депутатите от опозиционната БРСДП(о) Коста Лулчев, Христо Пунев, Петко Търпанов, Иван Копринков, Петър Братков, д-р Петър Дертлиев и д-р Георги Петков (задочно), обвинени в "създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет".

3 септември 1948
Народното събрание дава разрешение за съдене на последния от опозиционните депутати - Крум Славов от БРСДП(о).

4 септември 1948
Приет е нов Закон за висшето образование, тъй като законът от 1947 е "недостатъчен в новата обстановка на ускорено движение към социализма". Съществен недостатък на закона от 1947 е, че във висшите училища "могат да постъпват свободно синовете и дъщерите на буржоазните и паразитните елементи". Законът определя задачите на висшето образование като подготовка на специалисти за народното стопанство, администрацията, научните учреждения и образованието; извършване на системни научни изследвания; съдействане на развитието на техниката и народното стопанство; и развиване на българската наука, култура и изкуство в социалистически дух. Всички висши училища са под ведомството на Комитета за наука, изкуство и култура, но трябва да съгласуват дейността си със съответните по отрасъл ведомства. Законът въвежда "единоначалие" в управлението на висшите учебни заведения. За студенти ще се приемат само "синове и дъщери на трудещи се"; няма да се приемат "лица с фашистки или други противодържавни прояви".

6 септември 1948
Под натиска на комунистическата власт екзарх Стефан подава оставка като Български екзарх и Софийски митрополит.

25 октомври 1948
Инструкция на ЦК на БРП(к) за прочистване на партийните организации от чужди и кариеристични елементи.

16 ноември 1948
Коста Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор; Христо Пунев, Петко Търпанов, Иван Копринков, Петър Братков, Крум Славов и д-р Петър Дертлиев - на 10 години затвор; д-р Георги Петков - на доживотен затвор, задочно. Процесът окончателно ликвидира легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Умира на 31 януари 1965 в родния си град Оряхово.

15 ноември 1948
Към МВР са създадени специални части, които през 1951 се обособяват във Вътрешни войски със задачата да охраняват важни държавни, промишлени и ж.п. обекти. Вътрешни войски осигуряват външната охрана на концлагера Белене. Въоръжени са с танкове Т-34, 76 мм САУ, миномети, бронеавтомобили, ранцеви огнемети, ръчни противотанкови гранати (РПГ). През 1951-1952 Вътрешни войски са хвърлени срещу съпротивляващите се на насилственото коопериране селяни, които се опитват със сила да вземат добитъка си от ТКЗС. С постановление на Министерския съвет от 1961 са разформировани. През 1985 отново са възстановени като специализиран вид войски на МВР за охрана на специално определени важни държавни обекти и за "гарантиране на националната сигурност и конституционния ред в страната". Използвани са при насилственото преименуване на етническите турци и при смазване на протестите им.

1 декември 1948
ВНС приема Закон за кооперациите. Подменена е същността на кооперацията - от сдружение, което трябва "да развие икономичните интереси на членовете си и да даде подтик на кредита, на земеделието, индустрията и занаятите", се превръща в "обществено-стопанска организация, която цели да подпомогне народното стопанство". Законът дава право на пълна намеса на политическата власт в делата на кооперациите и техните съюзи и централи.

6-7 декември 1948
Среща на Сталин и съветското Политбюро с Георги Димитров, Трайчо Костов и Вълко Червенков, които са в Москва, за да получат указания за провеждането на Петия конгрес на БРП(к). Сталин формулира идеята, че "народната демокрация" и съветският режим са две форми на диктатурата на пролетариата, което означава да се премине към открито прилагане на съветския модел в страните с "народна демокрация". На срещата Сталин остро напада Трайчо Костов за това, че е укрил стопанска информация от съветските представители в България, в което вижда проява на "национализъм" и стремеж към независимост по примера на Тито, и изисква от българското ръководство да вземе мерки срещу Костов.

16 декември 1948
По решение на ЦК на БКП са арестувани 1000 активни членове на ФАКБ и други анархисти; 600 от тях са изпратени в концентрационни лагери. Други през 1949 са осъдени в политически съдебни процеси и са изпратени в затвора. Нови вълни на арести на анархисти са извършени през 1951, 1953 и 1956.

18-25 декември 1948
В София се провежда Пети конгрес на БРП(к). В конгреса участват 973 делегати, представляващи 496 000 членове на БРП (к). Конгресът преименува партията на Българска комунистическа партия и слага край на парадирането с "демократичния модел на преход от капитализъм към социализъм"; открито обявява, че преходът ще стане с диктатура на пролетариата и дава пълен ход на налагането на съветския модел във всички сфери на живота. Поет е курс към изграждане на социализъм чрез индустриализация, коопериране на селското стопанство и културна революция.

27 декември 1948
Пленум на ЦК на БКП утвърждава Политбюро със същия състав като преди конгреса: Георги Димитров, Трайчо Костов, Васил Коларов, Вълко Червенков, Георги Чанков, Антон Югов, Георги Дамянов, Добри Терпешев и Владимир Поптомов. Кандидат-членове са Титко Черноколев, Райко Дамянов и Минчо Нейчев. Генерален секретар на ЦК на БКП остава Георги Димитров, секретари са Георги Чанков и Вълко Червенков.

29 декември 1948
ВНС приема първия петгодишен план (1949-1953) за развитие на "народното стопанство".

Хронология на узаконената лудост...

Дежурните обструкционисти ги няма.
Няма място за бла-бла.

влезе в учебниците по история!!! Сериозна съм!

на социалдемократите. Почти до края на 1948 г. стоят и чакат нещо да се случи в комунистическото народно събрание... Напълно необяснима наивност и политическа недалновидност - стоят си там с тези , които вече са избили земеделците-депутати или са ги изпратили по лагерите. Жестока история, много жестока.

Една от причините да се махна от СДС - наличието на Дертлиевите съратници и николапетковистите - абсолютни примитиви....

Гласувам с две ръце!!!

земеделците вече са били платили сметката, а широките социалисти стоят и се надяват за пореден път да им светне нещо в главите на техните първи братовчеди комунистите, за някаква "социална справедливост" - интересен феномен, май и не комунтиран от родните историци.

Ако бяха запознати с процесите в Русия по време на революцията (?) и отношението на болшевиките към другите леви партии - щеше да им светне лампата - меншевики, Есери., анархисти - всичко под ножа