4 януари 1951
Решение на Политбюро на ЦК на БКП за масово извънучилищно изучаване на руски език.

2 февруари 1951
Народното събрание приема Наказателен закон по съветски модел, който ще е законовата основа на репресиите през 50-те години.

март 1951
Селски и женски бунтове за възвръщане на добитъка и инвентара в Кулско и Видинско.

2 март 1951
Постановление 218 на Министерски съвет за реорганизация на банковата система. Българската народна банка се превръща в разчетен и касов център на държавата. БНБ регулира паричното обръщение в страната; организира и извършва краткосрочното кредитиране на народното стопанство; организира и извършва разплащанията в народното стопанство и привлича свободните средства
на предприятията, организациите и учрежденията; извършва разплащанията с
чужбина. БНБ е единственият емисионен институт в България. Българска инвестиционна банка извършва безвъзмездно финансиране на строителството със средства на държавния бюджет; дава краткосрочни кредити на строителните и монтажните организации по утвърден кредитен план; извършва дългосрочно кредитиране на кооперациите и частните лица за жилищно строителство. Създава се Държавна спестовна каса като институт за влогонабиране на мястото на Пощенската спестовна каса. Популярните банки са закрити. Забранен е търговският кредит. Установено е дългосрочно и краткосрочно кредитиране на ТКЗС. Ликвидиран е пазарът на ценни книжа.

19 март 1951
Постановление на ЦК на БКП осъжда насилията при кооперирането в Кулска околия и в с. Ябланица, станали причина за бунтове. Това постановление е възприето от селските стопани като разрешение за напускане на ТКЗС.

края на март 1951
Масово напускане на ТКЗС, демонстрации срещу кооперирането и възвръщане на добитъка и инвентара в с. Грамада, Кулско. 59 души са арестувани, част от тях са изпратени в концлагер. Някои семейства са изселени в други райони на страната.

20 март 1951
Отменят се купоните за промишлени стоки, които ще се търгуват свободно по единни държавни цени. Повишение на заплатите на работниците и служителите, на пенсиите и стипендиите.

април 1951- октомври 1962
Започва предаванията си радио "Горянин" - "гласът на българската съпротива", което изиграва много важна роля в координирането на нелегалната съпротива и информирането на българите в този период. Мисията на радиото е борба за свободна България, в защита на българщината и срещу съветизацията на страната. Радио "Горянин" информира за политическите събития по света, за насилията на властите, за действията на горянските чети, предава шифровани инструкции към горяните и предупреждава за конкретни внедрени агенти на Държавна сигурност. Емисиите са от 6,30 до 12 часа и от 17,30 до 22,30 часа, започват с марша "Един завет" и завършват с химна "Шуми Марица". Радиото излъчва от околностите на Атина, с два предавателя на различни честоти. Заглушавано е от военни радиопредаватели, по локализирането му - дълго време неуспешно - работят МВР, разузнаването и техническите отдели на Държавна сигурност. Някои от работещите в радиото са: Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Емануил Кожухаров, Иван Митев.

8 април 1951
Селски бунт в с. Николаево, Плевенско. Около 300 селяни, въоръжени с тояги, се опитват да вземат добитъка си от ТКЗС. При сблъсък с милицията са убити двама селяни.

април 1951
Масово подаване на заявления за напускане на ТКЗС. Групи селяни със сила си взимат добитъка и инвентара. Бунтовете обхващат селата в Северна България и Пловдивско.

17 април 1951
По предложение на Тодор Живков Политбюро създава Политическо управление към Министерство на земеделието, политотдел във всяка Машинно-тракторна станция (МТС) и заместник-директор по политическата част към по-големите Държавни земеделски стопанства (ДЗС). Началникът на Политуправлението е с ранг на помощник министър и е подчинен едновременно на министъра и на ЦК на БКП, като се назначава от ЦК на БКП. Политотделите са от 5 души, като един от тях е към Държавна сигурност. Политотделите са подчинени на Политуправлението, а началниците им се назначават от ЦК на БКП. Политотделите имат решаваща дума в подбора на редови кадри за МТС, а заедно с околийските комитети на БКП определят ръководните кадри в тях. Заместник-директорите по политическата част в ДЗС са подчинени на Политуправлението, съгласуват работата си и се отчитат пред околийския комитет на БКП, а са назначавани от ЦК на БКП. Директорите на ДСЗ и МТС, началниците на политотдели в МТС и зам.-директорите по политическата част в ДЗС са включени в номенклатурата на ЦК на БКП. Задачата на новата структура е да "обезпечи бдително партийно око и контрол" върху МТС, ДЗС и обслужваните от МТС ТКЗС.

26 април 1951
Решение на Политбюро на ЦК на БКП за подобряване работата сред турското население отбелязва завой в политиката към малцинствата по съветския модел на многонационална държава. Стимулира се културното и стопанско развитие на турското население с цел "откъсването му от исляма и приобщаване към социалистическото строителство".

април-май 1951
Нов процес срещу висши комунистически функционери - Петко Кунин, Манол Сакеларов, Иван Масларов, Петър Семерджиев, обвинени в съучастничество на Трайчо Костов. Присъди от 10-15 години затвор.

1-2 юни 1951
Операция на милиция и армия срещу горянската чета на Георги Търпанов в Сливенския балкан. Убити са 40 от горяните от четата, която наброява около 100 души. Останалите горяни, някои от които ранени, водени от Георги Търпанов, успяват да преодолеят блокадата.

септември 1951
Процес срещу Георги Ганев, заместник-директор на Държавна сигурност, и Стефан Богданов и Николай Задгорски, началници на отдели в ДС, обвинени в участие в трайчокостовския заговор. Получават по 15 години затвор.

19 октомври 1951
Решение на Политбюро дава свобода на етнокултурното обособяване на турското население. Открива се специалност "Турска филология" в Софийския университет, създават се три полувисши института за подготовка на начални учители - в Кърджали, Шумен и Благоевград; откриват се основни училища със задължително преподаване на турски език до четвърти клас; създават се известни предимства за постъпване в средните и висшите училища.

7 ноември 1951
Турция затваря границата си, защото българските власти отново допускат изселването на цигански семейства, които нямат това право и турски визи. От началото на изселническата кампания през 1949 са се изселили около 156 000 етнически турци. На 30 ноември България обявява, че прекратява изселванията на български турци.

!!!!!!!!!!!!!@@@@@@@@@@

Направи един дневник за положението днес. Само че то толкова много негативни неща стават днес, че ще ти стане много дебел дневника. По-лесно е, разбира се, да се подминават.

А колегите какво да правят през това време?
Има си хора за всичко.
Другарко Томова, най-елементарния начин, чрез който се опонира е , да се измества темата.
Но пасаран! При мен това не се случва.
Освен това - за да се лекува дадена болест, трябва да се познава симптоматиката й , за да се постави точната диагноза, оттам и лечение.
В случая мисля, че съм започнал за пиша некролога....
Негативните неща,които стават днес , са следствие на онези "позитиви", за които четете (а може би не) в постовете ми.
Рапорт даден!

"8 април 1951
Селски бунт в с. Николаево, Плевенско. Около 300 селяни, въоръжени с тояги, се опитват да вземат добитъка си от ТКЗС. При сблъсък с милицията са убити двама селяни."

Хуманизъм в действие.....човек за човека е брат и прочие щуротии. Лъжци!

Лъжци, но не какви да е, а долни,мерзки лъжци!

То това си беше професия тогава...някои още се препитават с нея. А карикатурата кърти!

протести срещу ТКЗС-тата, много бунтове са потушени тихомълком, доста хора са изтрепани, а любопитното е, че окончателното ликвидиране на соб-та на земята става след така наречения Априлски пленум, т.е. по времето на Т. Живков . Тогава са и най-масовите насилствени миграционни вълни към градовете и заводите. Абе плаче за добри историци, но къде са. Най-точно е описан периода в романа "Патриархат" на Г. Мишев

То , положението ни ,си е за оплакване отвсякъде, Христо!
Но ще държим главите горе!
Поздрави!