януари 1988
В дома на Илия Минев на ул. "Загоре" № 16 в Септември 16 души създават Независимото дружество за защита правата на човека в България. За председател на НДЗПЧ е избран Илия Минев. Други от основателите са Григор Симов Божилов, Едуард Генов, Цеко Цеков, Божидар и Минка Статеви. Това е първата правозащитна, дисидентска организация в България и първата независима обществена организация след 1947. Създаването на Дружеството е предшествано от изпращането на открито писмо-апел до Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество във Виена на 19 декември 1986 и от предварителни разговори между някои от основателите през октомври - декември 1987. Дружеството основава дейността си върху Всеобщата декларация за правата на човека от 1948, заключителния акт на конференцията в Хелзинки и конституцията на България. Поставя си за основни задачи да наблюдава спазването на човешките права и свободи, да се обръща към властите при нарушаването им и да ангажира българското и световното обществено мнение с нарушенията. НДЗПЧ се обявява за спазването на правата на всяко национално или религиозно обособено малцинство; за защита на околната среда; против всяка форма на привилегии, освен за болни и социално слаби. В първите шест месеца от съществуването си Дружеството успява да изнесе на Запад случаи на нарушени човешки права, а Цеко Цеков и Димитър Томов привличат нови членове от турците, изселени в Михайловградско. След юни 1988 радио Свободна Европа все по-често провежда разговори по телефона с членове на НДЗПЧ, които дават публичност на нарушения на човешките права. Членовете на НДЗПЧ нарастват до 500 души. Насилствено преименувани български турци създават местни организации на НДЗПЧ и са в основата на масовите гладни стачки и демонстрации през май 1989. Членове на НДЗПЧ създават и други правозащитни организации. Опитите на НДЗПЧ да получи юридическа регистрация са блокирани с осуетяване на събранията, с неправомерно изземане на документите за регистрация и със създаване на бюрократични пречки. Тъй като членовете на НДЗПЧ са открити противници на комунистическия режим, бивши политически затворници, които нямат обществената известност на интелектуалците от Клуба за гласност и преустройство или Комитета за защита на Русе, репресиите на властта спрямо тях са по-сурови и директни - многомесечни арести, интерниране, експулсиране. От април 1988 до ноември 1989 голяма част от основателите на НДЗПЧ са експулсирани от България.

28-29 януари 1988
Национална партийна конференция на БКП. Тодор Живков говори за разделяне на постовете на генералния секретар на ЦК на БКП и на председателя на Държавния съвет и за легализиране на независимите групи и общности, "ако отхвърлят анархията, хаоса и демагогията".

3-4 февруари 1988
Посещение на заместник-държавния секретар на САЩ Джон Уайтхед. Разговори с Живков и външния министър Младенов за двустранните отношения и човешките права.

10 февруари 1988
В Русе над 2000 души демонстрират срещу обгазяването на града от химическия комбинат в Гюргево.

11-12 февруари 1988
Вестниците "Литературен фронт" и "Народна култура" публикуват статии за обгазяването на Русе от химическия комбинат в Гюргево.

18 февруари 1988
Доклад на Комисията за човешките права на ООН обвинява България в преследване на мюсюлманската религия.

23 февруари 1988
В условия на засилено външно внимание към насилствената асимилация и все по-голяма външнополитическа изолация България се отказва от политиката си да не преговаря с Турция. Външният министър Петър Младенов и турският външен министър Месут Йълмаз подписват протокол за "добросъседски отношения, приятелство и сътрудничество" и за създаването на двустранни групи за разрешаване на въпросите с търговията, транспорта, комуникациите и културата, както и "хуманитарни въпроси" - проблемите с турското малцинство. Две последващи срещи в София и Анкара не дават резултати.

26 февруари 1988
За съветски посланик на мястото на Леонид Иванович Греков (1983-1988) е назначен генералът от КГБ Виктор Шарапов – доверено лице и близък помощник на Юрий Андропов, подготвял срещите му с ръководителите на социалистическите страни като генерален секретар на КПСС. Шарапов остава като помощник и на Черненко и Горбачов. Предполага се, че има важно участие в свалянето на Живков и в подкрепата на перестроечната опозиция.

8 март 1988
В Дома на киното в София, след прожекцията на спрения от властите документален филм на Юри Жиров "Дишай" за обгазяването на Русе, е основан Обществен комитет за екологична защита на Русе. Записват се 360 души, за председател е избран Георги Мишев. От 33-ма членове на Управителния съвет 20 са членове на БКП, включително активни борци, членове на ЦК на БКП и народни представители. На 11 и 14 март учредителите са привиквани в ЦК на БКП, за да бъдат принудени да се откажат от дейността си. Георги Мишев, Христо Смоленов и Соня Бакиш (жена на председателя на Народното събрание Станко Тодоров) са изключени от компартията. До партийните организации по места за обсъждане и гласуване срещу Комитета е разпратена справка, в която Комитетът е обвинен, че "с демагогията си е послужил на интересите на западни централи". В рамките на броени седмици Русенският комитет е разбит от Политбюро и Държавна сигурност и не успява да осъществи дейност.

началото на март 1988
В дома на Екатерина Маркова в София Цеко Цеков, Божидар Статев, Христо Сватовски и Е. Маркова съставят учредителния протокол на НДЗПЧ и на следващия ден го изпращат до западни организации чрез холандското посолство и до Държавния съвет.

12 март 1988
Пред Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков излага основните моменти в "новата стратегия по възродителния процес". Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи. Според Живков преименуването не е дало желания резултат: "Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни позволят да доведем това дело докрай. Но ние не сме разсекли възела. Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават вкъщи, всяко новородено има две имена и т.н. При новите условия национализмът започва да се възражда."

22-23 март 1988
В Аман на среща на министрите на външните работи на страните от организацията Ислямска конференция турският външен министър Месут Йълмаз говори за третирането на турското малцинство в България. Абдулла Омар Насеф от Саудитска Арабия, който през юни 1987 е в България начело на тричленна делегация, за да разследва ситуацията с турското малцинство по поръка на Ислямска конференция, разпространява доклад за "политиката на насилствена асимилация, предприета от българското правителство, която нарушава личния живот, свободата и естествените права на турското население."

28-30 март 1988
Среща на министрите на външните работи на Варшавския договор в София. Среща на съветския външен министър Едуард Шевернадзе с Тодор Живков.

13 април 1988
Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов се завръща от необявена предварително визита в Съветския съюз.

17 април 1988
От България са експулсирани членовете на НДЗПЧ Божидар и Минка Статеви.

25 април 1988
Върховният съд осъжда на смърт тримата турци, обвинени в извършването на терористичните актове през 1984 и 1985. Четирима други са осъдени на различни срокове затвор. След 4 месеца присъдите са изпълнени. Съмненията за вината им, както и за ролята на Държавна сигурност, остават.

април 1988
Независимото дружество за защита правата на човека в България изпраща до Държавния съвет, Народното събрание, Министерството на правосъдието и софийските медии учредителния протокол на дружеството и молба за регистрацията му. Илия Минев апелира за освобождаването на политическите затворници. Регистрацията е отказана.

1 май 1988
В съответствие с решението на партийния пленум от юли 1987 за първи път официален празник не е честван с манифестации.

5 май 1988
Решение на Политбюро за превръщане на екологията в "национален приоритет" и за създаване на нова екологична масова организация под егидата на Отечествения фронт.

3 юни 1988
В София е създаден казионен Комитет по правата на човека с председател висшия партиен функционер Константин Теллалов.

6 юни 1988
Държавна сигурност арестува Едуард Генов, един от създателите на НДЗПЧ, и го отвежда за принудително заселване за две години в с. Михалково, Девинско. В селото Едуард Генов работи в цех за производство на каменно брашно и успява да организира работниците за протест за по-добри условия на труд и да привлече някои от местните жители за членове на НДЗПЧ. Въпреки че Едуард Генов е под непрекъснатото наблюдение на ДС, членове на НДЗПЧ, в това число Илия Минев, неколкократно посещават селото и се опитват да направят събрания на дружеството, но са арестувани, малтретирани и връщани под конвой по местоживеене. ДС конфискува документите на дружеството, намерени в тях.

7 юни 1988
От космодрума "Байконур" е изстрелян космическият кораб "Союз ТМ5" с екипаж Виктор Савиних, Анатолий Соловьов и българския космонавт Александър Александров. На 9 юни корабът се скачва с космическата орбитална станция "Мир". Осъществени са 51 научни експеримента и на 17 юни космическият кораб се приземява в Северен Казахстан. Изпращането на втори български космонавт е прецедент за социалистическите страни и става по лично настояване на Добри Джуров и срещу производството на специални уреди по научен проект "Шипка" на стойност 14 милиона долара, които остават собственост на съветската страна. От кандидатствалите 300 души са избрани 10, от които съветските лекари избират четирима. Изборът на двама от тях е направен от политическа комисия начело с министъра на отбраната и член на Политбюро ген. Добри Джуров.

23 юни 1988
Съветският посланик Виктор Шарапов дава пресконференция за български журналисти за хода на перестройката в Съветския съюз и за предстоящата XIX Всесъюзна партийна конференция, която ще обяви началото на политическата реформа на СССР като прехвърля властови пълномощия от партийните структури към Съветите.

15 юли 1988
Делегация, водена от Тодор Живков, в която влизат министър-председателят Георги Атанасов, министърът на народната отбрана Добри Джуров, външният министър Петър Младенов и секретарят на ЦК на БКП Димитър Станишев, участва в заседанието на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор във Варшава.

2 август 1988
Самолетна катастрофа на софийското летище. Летището е затворено за полети заради предстоящото излитане на ТУ-154 с Тодор Живков на борда. Излитането на самолета на Живков се забавя и въздушният диспечер позволява на пътнически самолет Як-40 на БГА "Балкан" да излети за Варна, като иска от екипажа да ускори излитането. В бързината екипажът допуска грешка, самолетът не успява да се отдели от земята преди края на пистата, разбива се в бетонираното корито на река Искър и избухва в пламъци. Загиват 28 от 37-те души на борда на самолета, в това число секретарят в съветското консулство във Варна Юрий Черьомин, който пренася дипломатическа поща.

началото на септември 1988
Бюстът на Леонид Брежнев в градинката пред Софийския университет е демонтиран дискретно.

20 септември 1988
В София се провежда конференция на Интерпарламентарния съюз. Американската делегация по своя инициатива се среща и разговаря с Илия Минев. На въпрос за перспективите пред перестройката Илия Минев споделя мнението си, че който и да управлява в Русия, както и да се либерализира режимът, управлението винаги ще бъде в същността си имперско и шовинистично. Илия Минев отказва предложението да замине за САЩ и моли единствено за въздействие върху българската политика, за да бъде предпазена България от духовна асимилация от руснаците. На 3 ноември 1988 конгресменът Клод Пепър, инициатор на срещата, изпраща писмо до Тодор Живков, в което настоява съгласно ангажиментите на България по заключителния акт от Хелзинки Илия Минев и неговите съмишленици да не бъдат преследвани заради своята правозащитна дейност.

13 октомври 1988
Едуард Генов е доведен от с. Михалково в София. Даден му е срок до 18 октомври да напусне България. Държавна сигурност подготвя паспортите за него и семейството му и билетите за влака за Западна Европа. Той, жена му и двете му деца са натоварени на влака за Виена и конвоирани до Калотина.

19 октомври 1988
ДС осуетява уредена за 15 и 30 часа в резиденцията на американския посланик среща на петима членове на НДЗПЧ със заместник-държавния секретар на САЩ Джон Уайтхед: Илия Минев е под домашен арест в Септември, Димитър Томов е арестуван в Михайловград, Екатерина Маркова, Христо Сватовски и Павел Стефанов са арестувани в София. Арестуваните са освободени след като приключва посещението на Уайтхед в България.

19 октомври 1988
Във Велико Търново след четири литийни шествия по улиците на града (на 14 август, 7 септември, 24 септември и 19 октомври) православни християни от Исихастко дружество "Синове на светлината" и Православно движение "Единство за християните" създават Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Исканията на Комитета са да се даде право за религиозна просвета и възпитание на учащите се; медиите да отразяват ритуалите на Църквата; да се издаде Библията в масов тираж; да се даде право на изповеданията да извършват милосърдна дейност; да няма държавна намеса в църквата; Рождество Христово и Великден да станат официални празници; да се даде свобода на религиозните ритуали, погребения, шествия и проповеди извън храма; да се възстановят древните храмове и да се построят нови храмове и параклиси в новите квартали на градовете, болниците, казармите, затворите, край магистралите, на граничните пунктове; да се върнат имотите на Църквата; да се върне Дворецът на пионерите на Духовната семинария; да се осигури алтернативна военна служба; духовното образование да получи равен статут със светското и Духовната академия да се върне в Богословския факултет на Софийския университет; да имат право на пенсиониране монасите и монахините; да се премахне ергенският данък за монасите; да се премахне чл. 176, който заплашва със затвор свещеник, извършил венчавка без предварително сключен граждански брак; енорийските свещеници да се избират. Създатели на Комитета са отец Христофор Събев - председател, Петър Кънев Петров - секретар, Петър Пенков, Васил Цветков, Стилиян Николов, Надежда Илиева, Дечка Трифонова. Отец Благой Топузлиев, който е експулсиран от България през март 1989, става говорител на Комитета в чужбина.

3 ноември 1988
в 65-а аудитория на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България. Членовете на Клуба са известни интелектуалци. В ръководството на Клуба са избрани предимно комунисти, активни борци против фашизма и капитализма и висша партийна номенклатура, които да предпазят от репресии. Официално обявените инициатори са Брайко Кофарджиев, Дучо Мундров, Искра Панова, Борис Спасов, Радой Ралин - всички те комунисти, повечето активни борци срещу фашизма и капитализма. За председатели, които ще се сменят на ротационен принцип, са избрани Мария Бойкикева, Николай Василев, Георги Величков, Иван Джаджев, Желю Желев, Невена Стефанова. Клубът обявява, че следва Юлската концепция на Тодор Живков. Програмната декларация на клуба е изпратена до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация.

8 ноември 1988
Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България изпраща до Михаил Горбачов поздравителна телеграма по случай "годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция" с пожелания за "по-нататъшни успехи в борбата за гласност, демокрация и цялостно преустройство на обществото", с която съобщава за своето създаване и търси подкрепа от съветското ръководство.

9 ноември 1988
БТА заявява, че властите не са получавали искане за регистрация на Независимото дружество за защита правата на човека и че не е известно дали такава организация съществува. БТА отрича, че двама от ръководните членове на Дружеството - Едуард Генов и Иван Янков, са били експулсирани от България - те са "напуснали страната по своя воля, след като са им били издадени паспорти". Според агенцията други трима - Григор Симов, Екатерина Маркова и Христо Сватовски, също са получили паспорти и са свободни да напуснат България.

10 ноември 1988
Двама членове на Независимото дружество за защита правата на човека - Екатерина Маркова, учител, и Христо Сватовски, психиатър, пристигат във Виена, след като са експулсирани от България. Друг експулсиран член на НДЗПЧБ - Григор Симов Божилов, е върнат обратно в Унгария от австрийската гранична полиция.

11 ноември 1988
На конференцията във Виена председателят на американската Комисия за сигурност и сътрудничество в Европа Стени Хойер критикува нарушаването на човешките права в България и обявява, че правозащитници са арестувани и експулсирани от страната. В отговора си българският представител Любен Петров заявява, че посолството на САЩ в София подкрепя фашистки и антисемитски групи.

11 ноември 1988
НДЗПЧ внася в Пазарджишкия районен съд допълнителен учредителен протокол, нужен за регистрацията на дружеството, тъй като в предишния фигурират като учредители вече експулсираните от България Едуард Генов и Божидар и Минка Статеви.

13 ноември 1988
Създадена е Демократичната лига за защита на правата на човека. Сабри Искендер, който е излязъл от старозагорския затвор, се свързва с Али Орманлъ, с когото е бил в концлагера Белене, и с Мустафа Юмер и тримата основават организацията. Основаването става във Врачанско, където в селата Каменно поле, Кунино и Драшан са интернирани тримата след концлагера и затвора. Мустафа Юмер е избран за председател, тъй като е завършил философия в Софийския университет, а Искендер и Орманлъ за секретари на организацията. През декември 1988 програмата на Демократичната лига е изпратена по пощата на Тодор Живков, Станко Тодоров, главния прокурор, на вестниците "Работническо дело" и "Земеделско знаме". Малолетният син на Искендер, Хюсеин, я предава в английското консулство и е прочетена по радио "Свободна Европа". Целта на организацията е връщане на майчините имена; защита на човешките права в България; борба срещу асимилацията на мюсюлманските малцинства и срещу забраната на ислямските практики и традици; възстановяване на демократичните принципи в обществения живот. Организаторите смятат да постигнат това с легална борба с мирни средства и убеждават турците да не прибягват до насилствени действия и саботажи. До май 1989 в организацията членуват неколкостотин (по други сведения над 3 000) души, предимно турци, в множество региони на страната не само с компактно турско население. Местните ръководители се избират между лежалите в Белене добре образовани турци. В началото на май 1989 тримата лидери на Демократичната лига са експулсирани в Турция, но ръководството се поема от предварително определени хора. Председател става инж. Хюсеин Нух, бивш кмет на Ябланово. През май и юни 1989 след протестите в Североизточна България много от членовете на организацията са прогонени от страната.

17 ноември 1988
В апел до Европейския парламент в Страсбург Едуард Генов призовава западноевропейските страни да не си сътрудничат с източноевропейските комунистически държави, ако те не са еволюирали към демокрация и плурализъм.

21-23 ноември 1988
Посещение на западногерманския президент Рихард фон Вайцзекер и външния министър Ханс-Дитрих Геншер в България. Среща на фон Вайцзекер с група интелектуалци, в това число Радой Ралин, Йордан Радичков и Светлин Русев.

9 декември 1988
От Москва се завръща делегация на МВР, водена от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов.

10 декември 1988
Секретарят на Независимото дружество за защита на правата на човека в България Цеко Кръстев Цеков е експулсиран от страната. Пристига във Виена на 11 декември.

14 декември 1988
Пленум на ЦК на БКП извършва кадрови промени в ръководството на компартията. Димитър Стоянов (сменен като министър на вътрешните работи от Георги Танев) и Иван Панев стават членове на Политбюро, Стоян Овчаров и Петко Данчев - кандидат-членове на Политбюро. Като член на Политбюро е освободен Огнян Дойнов, като кандидат-член - Стоян Марков. Чудомир Александров, който по-рано е изваден от състава на Политбюро, и Стоян Михайлов, освободен като секретар на ЦК, са извадени и от състава на ЦК на БКП.

15 декември 1988
Илия Минев е незаконно задържан на улицата, натикан в кола и отведен в Столично управление на МВР, където са му отнети документите за регистрацията на НДЗПЧ.

16 декември 1988
По време на заседание на Управителния съвет на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България в жилището на Евгения Иванова и Георги Величков са арестувани Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов и Лъчезар Кунчев. Извършен е обиск, конфискувани са материали на клуба и пишещата машина на Евгения Иванова. След 5 часа арестуваните са освободени с предупреждението, че ще бъдат подведени по чл. 273. В края на декември част от членовете на Клуба са изключени от БКП, основателят на Клуба полк. Борис Спасов, ротационният председател Мария Бойкикева и Копринка Червенкова освен партийното изключване са уволнени от работа. Започва дискредитиране на Клуба и членовете му чрез партийните информации за служебно ползване и слуховете, разпространявани от Държавна сигурност.

23 декември 1988
Българските власти прекратяват заглушаването на предаванията за България на Радио Свободна Европа.

25 декември 1988
Независимото дружество за защита на правата на човека в България прави опит да проведе събрание във вилата на Екатерина Маркова в с. Полянци край Ихтиман. На срещата се явяват Илия Минев, Екатерина Маркова, Павел Стефанов, Петър Манолов, Левент и Сузана Узунови от с. Климент, Шуменско, Стефан Вълков от Асеновград, Орлин Пандуров, Симеон Антонов Манов, свещеник в Батошевския манастир, и Борис Георгиев Лъхчиев от Хасково. На гарата в Ихтиман членовете на НДЗПЧ са посрещнати от служители на Шесто управление-ДС, СОУ и СГУ на МВР и след сблъсък са върнати по градовете им. Същия ден в 19 часа в дома на Екатерина Маркова в София се събират Илия Минев, Григор Симов, Павел Стефанов, Димитър Томов, Цветан Златанов, Стефан Савовски, Сузана и Левент Узунови. Избрано е ръководство на Дружеството: председател - Илия Минев, секретар - Петър Манолов, говорител - Димитър Томов, координатор - Григор Симов. Пълномощници в чужбина - експулсираните Едуард Генов и Минка Статева, за Софийска област - Екатерина Маркова и Павел Стефанов, за Варненска област - Сузана и Левент Узунови, за Михайловградска област - Цветан Златанов, за Хасковска област - Борис Лъхчиев.

25 декември 1988
По време на учредително събрание на Народен съюз за гражданска инициатива - Оборище във вилата на Любен Иванов Маринов край Русе Шесто управление на ДС съвместно с ГСУ на МВР и окръжния прокурор арестува Любомир Собаджиев, Любен Маринов, Стефан Нефедов, Димитър Ангелов и Иван Цонев Иванов от Русе и Румен Цанков Димитров от Лом. Иззети са учредителен протокол и програма на съюза и молба за регистриране до Районния съд в Русе. Любомир Собаджиев категорично заявява, че съюзът ще бъде създаден до края на годината въпреки отказа на властите да го регистрират. Шесто управление на ДС набелязва мерки за компрометиране на Илия Минев и за издаване на паспорти на Любомир Собаджиев и Екатерина Маркова, за да напуснат страната.

28 декември 1988
Трима холандски и един белгийски гражданин са арестувани в Бостън по подозрение в конспирация за предаване на американско секретно високотехнологично компютърно и лазерно оборудване на България.

края на декември 1988
В ЦК на БКП и Общинския комитет на БКП - София се обсъждат информациите на Шесто управление на ДС за контактите на Едуард Генов и Илия Минев с Клуба за гласност и преустройство. Партийното ръководство е разтревожено, че интелектуалците от Клуба могат да се обединят с антикомунистите от НДЗПЧ. Обсъжда се как да бъде отстранен Илия Минев от председателския пост на НДЗПЧ. Секретариатът на ЦК на БКП и Шесто управление - ДС набелязват мерки срещу Клуба за гласност и преустройство: прокуратурата, Комисията за защита на обществените интереси и правата на гражданите в НС и Комитетът по правата на човека да изискват разпускането на Клуба въз основа на незаконосъобразността на учредяването му; активни мероприятия за разединяване, изолиране, компрометиране на ръководството на Клуба, подкупване на някои от членовете му с назначения; създаване на казионни дискусионни клубове за преустройството, които да изземат инициативата; изобличаване на "антисоциалната и антибългарската дейност на екстремистите"; създаване на социално-битови и други затруднения на най-непримиримите активисти, за да бъде ограничена активността им; разширяване на агентурните позиции в обкръжението на активистите за въздействие за отказ от конфронтация с властите; ограничаване на възможността за контакти с чуждите радиостанции, журналисти и с емигранти.

януари 1989
Етнически турци създават Дружество за подкрепа на Виена"89. Целите му са мониторинг върху спазването от България на виенските споразумения на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, защита на гражданските права и противопоставяне на асимилаторската кампания. Водачи на Дружеството са Авни Алиев Велиев и Исмет Емрулахов от Джебел. И двамата са експулсирани от България през май 1989.

9 януари 1989
Държавният съвет издава Указ 56 за стопанската дейност. Той заменя Указ 535, въвежда фирмената организация като основна форма на предприемаческа дейност и съдейства за пазарно ориентиране на икономиката, за създаване на смесени фирми с чуждестранно участие. Указът определя условията на дейност на фирмите до 1996.

10 януари 1989
Членове на НДЗПЧ се срещат в дома на Екатерина Маркова в София с две журналистки, пристигнали за посещението на президента Митеран - Силви Кофман от "Монд" и Вероник Соле от "Либерасион".

11 януари 1989
За "разпространяване на антиправителствени слухове" са арестувани членовете на Независимото дружество за защита на правата на човека в България Илия Минев, Григор Симов, Димитър Томов, отец Благой Топузлиев. Арестите стават малко преди среща в дома на Петър Манолов в Пловдив. Конфискувани са документи на дружеството и личния архив на Петър Манолов. На Илия Минев е нанесен побой и е отведен в дома му в Септември. В Русе е арестуван Любомир Собаджиев, също член на НДЗПЧ.

11 януари 1989
Петър Манолов обявява безсрочна гладна стачка до връщането на ръкописите му и документите на НДЗПЧ. На 12 януари към стачката се присъединява Илия Минев.

13 януари 1989
Вестник "Труд" публикува статия с обвинения срещу Независимото дружество за защита на правата на човека в България и персонално срещу Петър Манолов и Илия Минев.

15 януари 1989
След френски дипломатически протест арестуваните на 11 януари
членове на Независимото дружество за защита на правата на човека в България са освободени и поставени под домашен арест.

17 януари 1989
На заключителната сесия на конференцията във Виена турският външен министър Месут Йълмаз критикува третирането на турското малцинство от българските власти и заявява, че споразумението между двете правителства от февруари 1988 е останало безплодно. В отговор българският външен министър Петър Младенов обвинява Анкара в "миниране на диалога и дискредитиране на общоевропейския процес".

18 януари 1989
Започва посещение на френския президент Франсоа Митеран в България. Митеран призовава за спазване на човешките права. Постигнато е споразумение за нов френски заем от 700 млн. франка.

19 януари 1989
В посолството на Република Франция в София френският президент Митеран се среща с 12 български интелектуалци: Блага Димитрова, Жельо Желев, Радой Ралин, акад. Алексей Шелудко, Копринка Червенкова и Николай Василев от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и посочените от Политбюро Ивайло Петров, Йордан Радичков, Стефан Продев, Светлин Русев, Барух Шамлиев и Анжел Вагенщайн. Българските власти отхвърлят искането на френския културен аташе за среща на Митеран с Илия Минев. Президентът Митеран връчва на Тодор Живков Ордена на почетния легион.

19 януари 1989
Европейският парламент приема резолюция, предложена от френския евродепутат Alfred Coste-Floret, осъждаща ареста на членове на Независимото дружество за защита на правата на човека в България на 11 януари.

19 януари 1989
В. "Работническо дело" публикува статия против отец Благой Топузлиев от НДЗПЧ, която го рисува като "нравствено пропаднал и озлобен човек".

20 януари 1989
Международната хелзинкска федерация протестира срещу ареста на Любомир Собаджиев и Сабри Хамдиев, членове на Независимото дружество за защита на правата на човека от Русе, и поставянето под домашен арест на други 10 членове на НДЗПЧ.

25 януари 1989
27 интелектуалци - членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, изпращат писмо до държавните власти с призив да бъдат върнати ръкописите на Петър Манолов. Призивът е прочетен от Блага Димитрова на 1 февруари по Радио Свободна Европа. На 3 февруари се присъединяват и други, не всички от Клуба.

3 февруари 1989
Комитетът за защита на журналистите, базиран в Ню Йорк, и американският ПЕН център изпращат до Тодор Живков апели в подкрепа на Петър Манолов. Апелът на ПЕН клуба е подписан от Норман Мейлър, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън и Кърт Вонегът.

3 февруари 1989
От България са експулсирани членовете на Независимото дружество за защита на човешките права в България Зейнеп Ибрахимова и Юсуф Бабечки, представители на дружеството за Варненска област.

6 февруари 1989
Среща в Съюза на писателите с генерал Коцалиев, началник на Главно следствено управление, за иззетите ръкописи на Петър Манолов. На срещата присъстват Иван Радоев, Блага Димитрова, Георги Мишев, Любомир Левчев, Йордан Радичков, Невена Стефанова, Михаил Величков, Желю Желев.

7 февруари 1989
Партийният всекидневник "Работническо дело" публикува пространна статия срещу Независимото дружество за защита на правата на човека в България, като го нарича "терористична група", ръководена от фашисти, и обвинява западните медии, че подкрепят организацията. Илия Минев, според вестника "самообявил се за председател на несъществуващото дружество", е обрисуван като фашист. Публикувана е подборка от стихове на Петър Манолов, която трябва да го представи като декрадирал и вулгарен човек. Статията е препечатана на следващия ден от всички национални вестници. Започват открити партийни събрания в предприятията със задължителното присъствие на безпартийните служители и работници, на които се чете статията в "Работническо дело" и се гласуват декларации срещу НДЗПЧБ и Петър Манолов. Протест срещу публикацията в "Работническо дело" е написан от Едвин Сугарев, Владимир Левчев и Александър Кьосев, подписан от около 30 интелектуалци и внесен в редакцията на вестника.

7 февруари 1989
Група американски издатели и литературни агенти изпращат телеграма до Тодор Живков, с която протестират срещу преследването на Петър Манолов.

8 февруари 1989
В Пловдив е учреден Независимият профсъюз "Подкрепа". Учредители са Петър Манолов, Константин Тренчев, Бойко Пройчев, Николай Колев-Босия, Цветан Златанов, Диана и Димитър Бояджиеви, Димитър Тренчев, Христо Генев, Огнян Велчев, Кояна Иванова, Николай Маджев. За председател е избран Константин Тренчев, за секретар - Огнян Велчев.

9 февруари 1989
Американският комитет за сигурност и сътрудничество в Европа връчва протест в българското посолство във Вашингтон срещу преследването на Илия Минев и Петър Манолов.

9 февруари 1989
Вестник "Литературен фронт" напада Блага Димитрова за това, че е оповестила по радио Свободна Европа апел в подкрепа на Петър Манолов.

10 февруари 1989
Френският клон на Международния ПЕН клуб изпраща писмо до българското посолство в Париж с протест срещу преследването на Петър Манолов.

10 февруари 1989
Четирима членове на разтурения през август 1947 БЗНС "Никола Петков" - Никодим Попов, д-р Сиво Чапаров, Михаил Михайлов (Пожаревски) и Железан Райков, изпращат искане до министър-председателя Георги Атанасов за реабилитация на Никола Петков.

11 февруари 1989
Властите връщат личния архив на Петър Манолов и той прекратява гладната си стачка.

13 февруари 1989
В. "Труд" публикува статия срещу Илия Минев, в която го представя като "пропагандатор на фашистката идеология и тероризма срещу евреите и прогресивните сили и водач на фашистки банди". "Отечествен фронт" в статията "Досиета с кафяв цвят" цитира "свидетелства" на местни комунисти за "фашистката дейност" на Илия Минев от процеса срещу т.нар. Първи легионерски център през 1946.

14 февруари 1989
Независимият профсъюз "Подкрепа" обявява по Радио Свободна Европа апела си към чехословашките власти да освободят от затвора Вацлав Хавел.

20 февруари 1989
Италианските медии обвиняват българина Иван Симеонов, че е бил важно звено в ръководена от КГБ шпионска мрежа в Триест и Ла Специя за придобиване на секретна информация за високи технологии с военно предназначение.

22 февруари 1989
Нов доклад на Амнести интернешънъл за нарушенията на човешките права в България.

24 февруари 1989
Органът на казионните профсъюзи в. "Труд" публикува статия срещу независимия профсъюз "Подкрепа", съдържаща и интервюта с негови учредители.

25 февруари 1989
Започва регистрацията на фирмите по Указ 56.

февруари - март 1989
Конгреси на творческите и научните съюзи с критика и искания в духа на преустройството.

9 март 1989
На среща на Социалистическия интернационал във Виена неговият президент Вили Бранд осъжда преследването на защитници на човешките права в България и призовава за освобождаването от затвора на юриста Янко Янков.

март 1989
Засилва се ненасилствената съпротива на турците в България. Те започват открито да нарушават забраната да се говори на турски на публични места, а жените отново обличат традиционното си облекло. С отворени писма до прокуратурата и партийния орган "Работническо дело" настояват за връщане на имената.

9 март 1989
Около 22 часа близо до Орлов мост в София фотографът Симон Варсано е прострелян в краката от милиционери, докато пише със спрей лозунги срещу властта.

9 март 1989
Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности внася документи за юридическа регистрация. Окръжният съд във Велико Търново отказва регистрация на 22 март 1989. Комитетът подава жалба до Върховния съд.

11 март 1989
От България е експулсиран отец Благой Топузлиев от Независимото дружество за защита на правата на човека.

15 март 1989
Тодор Кавалджиев апелира по радио Свободна Европа към министър-председателя Георги Атанасов за реабилитация на Никола Петков, за премахване на закона за разтурване на БЗНС "Никола Петков" и за реабилитиране на съдените по този закон.

17 март 1989
Председателят на Независимото дружество за защита правата на човека в България Илия Минев прекратява гладната стачка, която е започнал на 12 януари, след като получава отговор от главния прокурор на своя протест за действията на МВР спрямо членовете на НДЗПЧ. Въпреки че главният прокурор определя действията на МВР като законосъобразни, самият официален отговор е значителен пробив в практиката на властта да игнорира апелациите на независимите групи и своего рода признаване на НДЗПЧ. След 62 дни гладна стачка Илия Минев тежи 38 килограма.

16 март 1989
Организацията Ислямска конференция приключва срещата си в Риад с комюнике, което призовава България да прекрати насилието над етническото турско малцинство и да спазва международните си задължения по спазването на религиозните и малцинствените права.

17 март 1989
С обвинения в тунеядство и създаване на социално напрежение в страната съдът в Стара Загора осъжда Николай Колев - Босия, поет, член на НДЗПЧ и на независимия профсъюз "Подкрепа", на 18 месеца интерниране в Бобовдол. Босия е отведен незабавно в Бобов дол. На 20 март обявява гладна стачка.

19 март 1989
Двама от основателите на Независимия профсъюз "Подкрепа" - Димитър и Диана Бояджиеви, са експулсирани от България.

28 март 1989
Светият Синод призовава властите да не регистрират Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности.

31 март 1989
Американските издания "Форбс", "Ню Йорк Трибюн", "Нюздей" и "Вашингтон Таймс" изнасят данни от съвместна операция на Американската агенция за борба с наркотиците (DEA) и швейцарските служби срещу турски перачи на пари, които са действали в София. Разследването уличава България в пране на 2 милиарда долара годишно на турски търговци на хероин и печалба от 10 милиона долара годишно за тази услуга. Според разследването, в България продължава производството на наркотични вещества, а държавната помощ в прането на пари е извършвана от фирмата "Глобус", определена от изданията като наследник на Кинтекс. "Форбс" назовава и швейцарските банки, улеснили прането на пари, както и че в България освен "Глобус" са замесени митниците и БГА Балкан. Обвиненията предизвикват бърза реакция от българска страна и са веднага отречени от пресаташето на българското посолство във Вашингтон, на следващия ден от външния министър Петър Младенов, а на 4 април от БТА.

април 1989
Първите гладни стачки на преименувани турци в селата Климент, Шуменско, и Таслаково, Силистренско.

април 1989
Издадени са първите самиздатски списания - "Мост" на Едвин Сугарев и "Глас" на Владимир Левчев. От всяко списание двамата размножават в импровизирана фотолаборатория в дома на Левчев по 60 екземпляра на документна фотохартия. Част от тиража е разпространен по адресите на софийски интелектуалци, а друга част Сугарев и Левчев раздават пред СБП по време на Априлската литературна дискусия. Вторите броеве на списанията излизат през лятото, а трети/четвърти брой - през септември. След излизането на вторите броеве държавното предприятие "Разпространение на печата" налага на двамата глоба от по 500 лева за неразрешено разпространение на печатно издание, която те обжалват в съда. Владимир Левчев е уволнен от издателство "Народна култура", върху директора на Института за литература при БАН Боян Ничев е оказан натиск да уволни Едвин Сугарев, но с подкрепата на Тончо Жечев той отказва. Тормоз е оказван и върху съпругата на Едвин Сугарев, която също работи в Института по литература, върху колеги, разпространявали списанието, уволнена е тяхна приятелка, работеща с ксерокс и размножила вторите броеве. На списанията сътрудничат Константин Павлов, Блага Димитрова, Александър Кьосев, Ани Илков, Румен Леонидов, Николай Колев - Босия.

4 април 1989
Разговори на Тодор Живков с патриарх Максим.

7 април 1989
Стефан Чолаков и Румен Цанков, които са арестувани в края на 1988 след опит да основат Партия на Зелената маса, получават паспорти и им е наредено да напуснат страната.

7 април 1989
Говорител на Държавния департамент на САЩ потвърждава твърденията в американски издания, че служители в една българска търговска фирма са участвали в международна операция на пране на пари от наркотици, но добавя, че няма доказателства за участие на високопоставени български държавни служители, че България е наложила ограничения на Кинтекс и че българското държавно участие в прането на пари от наркотици е било спорадично явление от началото на 1980-те.

11 април 1989
Създадено е Независимото сдружение "Екогласност".

12 април 1989
Базираното във Франкфурт Международно общество за човешки права издава прессъобщение по случая с писателя Николай Колев - Босия, който в нарушение на съдебните процедури е интерниран в Бобовдол през март с обвинение в "паразитизъм". Организацията съобщава, че Босия, който е на принудителна работа във въгледобивна мина, е започнал протестна гладна стачка на 20 март.

13 април 1989
"Екогласност" подава документи за регистрация. На 23 юни 1989 Софийски градски съд отказва регистрацията. "Екогласност" подава жалба срещу решението.

14 април 1989
Константин Тренчев, отец Христофор Събев, Любомир Собаджиев, Стефан Комитов и Петър Манолов започват гладна стачка в подкрепа на Николай Колев - Босия. Предвидено е тази да е първата от серия гладни стачки, като в следващите настояват да се включат много етнически турци.

15 април 1989
Членове на Независимото дружество за защита правата на човека създават организацията Мюсюлманска инициативна група. В нея влизат 35-40 етнически турци от района на Казанлък. Цели: защита на човешките права и религиозните свободи в България и борба срещу насилствената асимилация. Водещи фигури: Рамадан Рунтов, Ибрям Рунтов, Ферат Рунтов, Хюсеин Аджерлов.

20 април 1989
Интернирането на Николай Колев - Босия е отменено и той е върнат от служители на МВР в Стара Загора.

22 април 1989
Десет български граждани - етнически турци, искат политическо убежище в посолството на Република Турция в Будапеща.

май 1989
Предстоящата в края на месеца в Париж първа среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа катализира дейността на правозащитните групи. Демократичната лига за защита на правата на човека, Независимото дружество за защита на правата на човека в България и Дружеството за подкрепа на Виена"89 са основните организации, които подготвят протестите на българските турци срещу насилствената асимилация.

5 май 1989
Държавна сигурност арестува членовете на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството Борис Спасов, Борис Христов, Валентин Томов, Георги Величков, Георги Николов, Деян Кюранов, проф. Димитър Аврамов, Дучо Мундров, Евгения Иванова, Елка Константинова, Желю Желев, Иван Джаджев, Иван Марев, Йордан Василев, Константин Аджаров, Николай Василев, Петко Симеонов. Извършени са обиски в домовете на Деян Кюранов, Желю Желев, Иван Марев, Евгения Иванова и Георги Величков. Конфискувани са материали на Клуба и лични документи. Акцията се ръководи от Димитър Иванов, началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС. Поводът за акцията е подготвяното обръщение до предстоящата сесия на Народното събрание за принципите на реформата.

6 май 1989
Севзи Реджепов Хюсеинов от с. Таслаково, Закир Исмаилов Мустафов от с. Правда, Хакъ Хакъев Мехмедов от с. Любен и Ремзи Сюлейманов Неджимов от гр. Дулово, Разградска област, започват гладна стачка с искания за връщане на рождените турски имена и прекратяване на политиката на етническа асимилация. Планирано е протестът да продължи до откриването на конференцията по човешките права на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа в Париж на 31 май. Това слага началото на масовите гладни стачки и протести на етническите турци в България.

7 май 1989
Интервюиран по телефона от Румяна Узунова от Радио Свободна Европа, Желю Желев прочита "Декларация за основните принципи за гласността и преустройството в Народна република България" с искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото и информацията, свобода на сдружаването, равноправие на националните малцинства.

7 май 1989
ОУ на МВР - Хасково и Шесто управление - ДС осуетяват събрание на 14 членове на НДЗПЧ в Хасково, между които Илия Минев, Константин Тренчев, Николай Колев - Босия, Борис Лафчиев (Лъхчиев?) и четирима преименувани турци от Хасковска област. Целта на събранието е да се създаде клон на дружеството в Хасковска област. Иззети са учредителният протокол и молбите за постъпване в дружеството, а участниците са принудително изпратени по местоживеене.

8 май 1989
Седем етнически турци от с. Престое и от гр. Каолиново се присъединяват към гладната стачка.

10 май 1989
36 етнически турци от Североизточна България се присъединяват към гладната стачка, в това число всички близки на Хакъ Мехмедов - един от четиримата гладуващи от 6 май, на когото е съобщено в управлението на МВР в Дулово, че заедно със съпругата си и малкия си син трябва да напусне страната. Към стачката се присъединяват и семейства от Асеновград и Крумовград.

10 май 1989
Заради предстоящата в Париж на 30 май конференция по човешкото измерение на ОССЕ, която ще провери изпълнението на договореностите от Хелзинки и Виена за човешките права, в това число свободата на придвижване, Народното събрание гласува за отмяна на изходните визи и за правото на гражданите да притежават задграничен паспорт. Същевременно Секретариатът на ЦК на БКП приема решение за категориите български граждани, за които законът няма да се отнася и няма да могат да пътуват извън страната.

12 май 1989
Клубът за подкрепа на гласността и преустройството внася в Народното събрание "Декларацията за основните принципи за гласността и преустройството в Народна република България". Документът е подписан от над 120 души.

17 май 1989
По Радио Свободна Европа е прочетено протестно писмо до Тодор Живков от Сабри Искендер, лидер на Демократичната лига за защита на правата на човека, експулсиран в Турция заради друго свое писмо от 14 май, с което настоява Живков да прекрати асимилаторската си политика. Същия ден шуменското окръжно ръководство на Демократичната лига решава на всеки пет дни по петима турци да обявяват щафетна гладна стачка до окончателното решаване на въпроса с връщането на майчините имена, а в окръга да започнат мирни масови демонстрации от 18 май, като решението изпращат до главния прокурор, министъра на правосъдието, централните вестници и радио "Свободна Европа".

18 май 1989
12 души от Стара Загора изпращат отворено писмо до Тодор Живков с призив за легално възстановяване на Земеделския съюз като опозиционна партия, реабилитация на Никола Петков и на другите земеделци, репресирани след 1944, и амнистия за всички настоящи политически затворници

18 май 1989
200 етнически турци се присъединяват към гладната стачка срещу политиката на насилствена асимилация. Гладните стачки започват да се разпространяват и в Югоизточна България.

19 май 1989
Арестуването на местния лидер на съпротивата срещу "възродителния протест" предизвиква мирен протест на 3-10 000 души в центъра на родопския град Джебел. Протестиращите скандират лозунги в подкрепа на преустройството и на Горбачов. Шествието поздравява гладуващите в квартал Изгрев и протестиращите се разотиват мирно с намерение на следващия ден да бъдат отново на площада. През нощта Джебел е блокиран, извършени са масови арести и побои над арестуваните в милицията. Исмет Исмаил Хасанов, секретар на Дружеството за подкрепа на Виена"89, е разпитван за ролята му в организирането на протестите.

20 май 1989
След продължителни заплахи от Държавна сигурност за живота на сина му от страната е експулсиран със семейството си Петър Манолов, секретар на Независимото дружество за защита на правата на човека.

20 май 1989
В с. Пристое, Шуменско, е проведен първият в Североизточна България митинг на български турци срещу "възродителния процес". Демонстрацията продължава в Каолиново, участват около 5000 души от околни села. При сблъсъците с милицията загива 47-годишният автобусен шофьор Неджеб Османов Неджебов от с. Кус. На 21 и 24 май милицията разпитва Гюлтен Османова, член на Независимото дружество за защита на правата на човека, за организирането на демонстрацията в Каолиново.

21 май 1989
В близкото до Каолиново село Тодор Икономово след ареста на правозащитника Тахир Алиев избухват протести. Милиционерите от спецотряд използват оръжие. Загиват трима демонстранти - Хасан Алиев Арнаудов, на 45 г., Мехмед Лорн (?), на 55 г., и Мехмед Салиев Рашидов, на 37 г., 16 други са ранени.

21 май 1989
Сблъсъци в Силистренски окръг. В Дулово демонстрират 3000 души.

При опит да влязат в Дулово около 200 души от селата Черник, Вокил, Овен, Окорш и Паисиево са спрени от милиционерски кордон в покрайнините на града и се стига до ръкопашен бой.

Демонстрация в село Правда, която трябва да се присъедини към демострантите в Дулово, е разтурена мирно.

Със сила е разпръсната демонстрация в село Босна с участници и от селата Искра, Бащино и Дичево, която трябва да се присъедини към демонстрацията в Дулово.

21 май 1989
Започналото след 6 май експулсиране на лидери и активни участници в протестите и гладните стачки става масово и е разпоредено с окръжно, подписано от първия заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов. Местните управления на МВР им издават международни паспорти (по закона, гласуван на 10 май, който трябва да влезе в сила от 1 септември 1989) и Държавна сигурност принудително ги извежда извън страната. До 7 юни, когато Турция отваря границите си и започва масовото изселване на етнически турци, са експулсирани около 5000 души.

21-25 май 1989
Демонстрации в Разградско. В селата Йонково, Самуил, Владимировци - около 300 души. В с. Тодорово - около 200. В селата Белинци и Духовец - около 150. В село Китанчево - 50 души. Сблъсък между милицията и младежи в Исперих. Сблъсък в с. Подайва.

22 май 1989
Демонстрация в Разград е разпръсната със сила.

22 май 1989
Демонстрация в Толбухин (Добрич) на 4-5000 етнически турци с искания за граждански права.

22 май 1989
Западните радиостанции разпространяват декларация на Демократичната лига, която призовава турското население да обяви гражданско неподчинение и да не ходи на работа в държавните учреждения и предприятия.

22 май 1989
Декларация на националното ръководство на Независимото дружество за защита на правата на човека в България срещу насилието, извършено над протестите на етнически турци на 20 и 21 май, и с настояване да бъде прекратена политиката на етническа асимилация.

23 май 1989
В село Езерче, Разградско, става най-ожесточеният сблъсък в Североизточна България между протестиращи български турци и органи на реда. Убити са двама демонстранти.

23 май 1989
Антон Запрянов от Независимото дружество за защита на правата на човека в България и отец Христофор Събев от Комитет за защита на религиозните права огласяват декларации, с които осъждат извършеното на 20 и 21 май насилие от милицията и армията срещу протестиращите етнически турци и апелират към сдържаност и мъдрост и за спазване на гражданските права на етническите малцинства.

23 май 1989
БТА съобщава за демонстрациите в районите с компактно турско население с обяснението, че те са били предизвикани от неверни слухове за промяната в законите за паспортите и гражданството и са били инспирирани от чужди радиостанции и местни екстремисти. Съобщено е за смъртта на трима души при сблъсъците със сили на реда, но е казано, че единият е умрял от инфаркт, а другите двама от рикуширали куршуми при предупредителни изстрели. БТА не съобщава, че демонстрантите са етнически турци и че протестират заради нарушаването на малцинствените им права.

23 май 1989
Министърът на външните работи на Турция Месут Йълмаз прави изявление, че Турция ще постави въпроса за репресиите срещу турци в България на конференцията на ОССЕ в Париж.

24 май 1989
Демонстрация на няколко хиляди турци в Шумен.

24 май 1989
Демонстрации в Дългопол (Варненско), Бели Лом (Разградско), гара Хитрино (Шуменско), Ябланово (Сливенско), Орляк (Толбухинско) и няколко други села във Варненско.

24 май 1989
Изявление на министър-председателя на Турция Тургут Йозал за тревожните новини от България. Турската страна отменя предстоящите на 25 май преговори с България за подновяване на спогодбата за събиране на разделените семейства и заявява, че ще постави въпроса за разделените семейства на конференцията за човешките права в Париж. Три турски опозиционни партии, включително Социалдемократическата народна партия и Партията на верния път, правят в турския парламент обща декларация за насилието срещу турското малцинство в България и критикуват правителството на Тургут Йозал, че е направило твърде малко за решаване на въпроса.

24 май 1989
Изявления на Държавния департамент на САЩ и Американската комисия за сигурност и сътрудничество в Европа срещу насилственото смазване на демонстрациите на етнически турци на 20 и 21 май.

24 май 1989
Министър-председателят на Пакистан Беназир Бхуто, която е на посещение в Анкара, критикува третирането на етническото турско малцинство в България и заявява подкрепа за усилията на Турция да разреши проблема.

24 май 1989
Девет етнически турци и помаци, експулсирани от България през последните седмици, започват гладна стачка в Бурса, Турция, която смятат да продължат до края на конференцията за човешки права на ОССЕ, започваща в Париж. Сред протестиращите са Мустафа Юмер и Сабри Искендер, лидери на Демократичната лига за защита на правата на човека, и Зейнеп Ибрахимова и Юсуф Бабечки от Независимото дружество за защита на правата на човека.

25 май 1989
С министерска заповед е създадена Централна оперативна група по линия на "възродителния процес" под ръководството на първия зам.-министър на МВР Григор Шопов. Нейните задачи са: да събира данните за масовото изселване; да "регулира потоците на заминаващите"; да разкрива сред завръщащите се бежанци вербуваните от турското разузнаване; да събира данни за "нарушаване на човешките права на българските мюсюлмани в Турция"; да осигури "опазване недвижимото имущество на заминалите в Турция"; да предотвратява завръщането в България на активно съпротивлявалите се срещу "възродителния процес" и активисти на правозащитни организации, които вече са били експулсирани; да изяснява случаите на оказван психически и физически тормоз над българските турци, нежелаещи да заминат за Турция и да осигурява тяхната защита.

26 май 1989
Заради декларациите срещу насилието върху протестиращите турци в Североизточна България в Главно следствено управление в София са задържани Константин Тренчев, Антон Запрянов, Хасан Бялков, Николай Колев - Босия членове на независимия профсъюз "Подкрепа" и на Независимото дружество за защита на правата на човека в България. Следствието се опитва да докаже, че те, заедно с арестуваните по-късно отец Христофор Събев и Тодор Гагалов, са подстрекателите на майските вълнения. Освободени са на 4 септември 1989.

26 май 1989
Многолюдна демонстрация в гр. Хлебарово, Разградско.

27 май 1989
Демонстрации в Търговище, Омуртаг, село Бенковски (Добричко), село Медовец, Варненско. В с. Медовец са убити двама души: Назифе Хасан и Шакир Мехмед.

27 май 1989
Демонстрация на около 2000 души в Шумен.

27 май 1989
Реч на Тургут Йозал в Анталия пред парламентаристите от НАТО за трагедията на турското малцинство в България и призив за намеса на Запада.

28 май 1989
Около 500 имигранти от България провеждат протестна демонстрация пред българското консулство в Истанбул. Демонстрация има и пред консулството в Одрин. Изгорени са портрети на Тодор Живков.

29 май 1989
Тодор Живков прави официално изявление по телевизията за напрежението "в определени райони на страната сред някои групи от населението, подстрекавани от външни сили", обвинява Турция, че провежда антибългарска кампания и подстрекава към изселване на "ислямизираното българско население" и я призовава да "отвори границите си за всички български мюсюлмани, които искат да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там".

29 май 1989
В Париж започва първата среща на Конференцията по човешкото измерение на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. Българските власти са изпратили заедно с официалната делегация, водена от външния министър Петър Младенов, Блага Димитрова и Копринка Червенкова от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.

30 май 1989
На конференцията на ОССЕ за човешките права в Париж исландската и канадската делегации осъждат нарушаването на Хелзинкските споразумения от страна на България. Западни дипломати информират, че България е отказала изходни визи на четирима защитници на човешките права, които са искали да участват на конференцията: Желю Желев от Клуба за гласност и преустройство, Константин Тренчев от независимия профсъюз "Подкрепа", отец Христофор Събев от Комитета за религиозни права и Димитър Томов от Независимото дружество за защита на правата на човека.

30 май 1989
Започва публикуването на декларации на организации и трудови колективи и индивидуални декларации в подкрепа на изявлението на Тодор Живков. В цялата страна се провеждат открити партийни събрания на низовите организации, на които са задължени да присъстват безпартийните работници и служители. На тях партийните функционери свеждат пропагандните обяснения за извършването на "възродителния процес" и изискват "трудовите колективи" да гласуват декларации в подкрепа на изявлението. На събранията се правят и списъците за задължителното присъствие на митингите, организирани от ОФ в периода 31 май - 2 юни.

30 май - 21 август 1989
Изявлението на Тодор Живков предизвиква вълна на масово изселване в регионите с компактно турско население - "Голямата екскурзия". В периода май-август 370 000 етнически турци продават имуществото си и потеглят за Турция. От тях около 320 000 успяват да пресекат границата преди да бъде затворена от турската страна на 21 август. Международните хуманитарни организации оценяват това като най-голямото преселение на групи хора в Европа след Втората световна война. Държавата оказва натиск за изселване чрез спешно раздаване на паспорти и документи за пътуване по домовете и работните места на българските турци. Не се прави и опит за прикриване на етническия принцип, по който става издаването на паспортите. Властите неофициално обещават по-бързо уреждане на документите на всеки, който продаде веднага недвижимото си имущество, за да бъде прекъсната възможността за завръщане. В бързината на депортацията хиляди български турци продават къщите си за символични суми. Психологически натиск за изселване се оказва и върху учениците в училищата и върху работниците в предприятията.

31 май 1989
Митинг в подкрепа на изявлението на Тодор Живков от 29 май, организиран от софийския градски комитет на ОФ и воден от градския лидер на ОФ Лазар Стамболиев, се провежда пред НДК. След това шествието минава по бул. "Толбухин", сега "Васил Левски". Пред турското посолство организаторите се опитват да връчат декларация, която е отказана от служителите в посолството. Участват между 20 и 50 000 души - служители в столични предприятия и студенти в софийските ВУЗ, задължени с подпис да присъстват. На участниците са дадени инструкции какво да скандират и плакати с надписи: "Българската нация - единна и неделима", "Социалистическата младеж подкрепя изявлението на другаря Тодор Живков", "Съд над родоотстъпниците и подстрекателите" (за обявилите се срещу "възродителния процес" български дисиденти). Шествието минава пред дома на Блага Димитрова и скандира лозунги срещу "родоотстъпниците".

31 май 1989
В Михайловград са открити 23 листовки с текст: "НДЗПЧ е за ускорен мирен процес на демократизацията в България". ДС уличава като автор члена на НДЗПЧ Костадин Иванов, който по-късно е осъден.

1 юни 1989
Митинги срещу "намесата на Турция във вътрешните работи на България", организирани от Отечествения фронт, се провеждат в Шумен, Плевен, Разград, Търговище, Кубрат, Попово и Бургас. На митингите се отправят поименни нападки срещу "родоотстъпниците" от правозащитните и опозиционни групи. На честванията на Ботевия празник в София ген. Христо Добрев, зам.-министър на отбраната, отправя обвинения срещу дисидентите.

2 юни 1989
Подкрепа за изявлението на Тодор Живков изказват казионният БЗНС и Висшият духовен мюсюлмански съвет.

2 юни 1989
В реч на Околчица на честванията на Ботев председателят на Съюза на българските писатели Павел Матев зак