Карнавал преди Бойкова зима  

Веселин Стойнев, в. Култура  

По стара българска традиция, политическата есен е пищно карнавална, а карнавалът, по още по-стара, включая българоезическа традиция, предхожда Великите пости. Понеже Бойковата зима се очертава метеорологически и икономически доста студена, карнавалът започва отрано, но, за сметка на това, обещава да е продължителен. Гоненето на злите духове все пак може поне малко да постопли студа и да позабравим глада.

Карнавалното шествие тръгна под надслова „вот на недоверие към кабинета”. Вотът на недоверие е един вид парламентарни избори без избори – единственият инструмент за промяна на парламентарното мнозинство в рамките на мандата на един и същи парламент, освен ако то само не се разпадне или преобразува в друго. При успешен вот пада правителството, но това не се е случвало нито веднъж за десетките вотове на недоверие, искани в мандатите на седемте парламента от началото на прехода досега (седем бяха вотовете само срещу кабинета „Станишев”). И не само не се е случвало, но почти никога искащите недоверие нито са вярвали, че ще успеят да го грабнат, нито пък са искали наистина да успеят. 100%-овият успех в свалянето от власт е при гласуването на вот на доверие. Такъв бе поискан от Филип Димитров през 1992 г. и после никой не посмя да повтори.

Вотът на недоверие обикновено е преди всичко средство за помпане на опозиционни мускули, а не на държавническа загриженост за качеството на управлението в даден сектор. Това личи и от подхода към първия вот на недоверие срещу кабинета „Борисов” – първо се решава да се иска вот, чак после се умува какъв точно да е поводът за него. Лидерът на БСП Сергей Станишев си „заплю” темата здравеопазване, а ДПС първоначално бе настроена за една по-широка, „духовна”, по израза на Лютви Местан, тема, включваща образование, култура и вероизповедания. Същевременно Станишев публично обясни нежелателността опозицията да си затвори вратата за вотове в идните 6 месеца, ако поиска недоверие за цялостната политика на кабинета. И успя да убеди ДПС да се хванат за най-телесното – здравеопазването.

Политическият залог при вота на недоверие може да не е непременно свалянето на кабинета, а заставянето му да коригира политиката си. За което е необходимо искащите вот да предложат и алтернатива. За година и три месеца на власт обаче ГЕРБ не промени почти нищо в здравеопазването от времето на БСП и коалиция. За цели 4 години на власт БСП, ДПС и НДСВ също не промениха почти нищо спрямо предходното статукво. И няма как недоверието да спечели доверие – не и при далеч още неизтекла давност за престъпно бездействие.

Хаосът обаче става неудържим едва при редуването на престъпно бездействие и престъпно действие. Защото мускулно-волевият кабинет на ГЕРБ съвсем не може да се нарече бездеен, нищо, че отлага здравните реформи. В резултат на волунтаристко-счетоводителския подход на управление на всички публични и здравните (в частност) финанси, се нарушават бюджетни и други закони, а оставени без пари, здравни институции завеждат съдебни дела за дължими вземания. По-надолу по веригата пациентите окончателно осиротяват като улични кучета пред лекарските кабинети, а медиците свалят белите престилки и се готвят за протест.

Напълно нарушена е веригата между компетенциите, правомощията и отговорностите в управлението на здравеопазването. Здравният министър не може да прави радикална реформа, защото ще пострада рейтингът на премиера, който задължително трябва да е всеобщо обичан. Здравният министър не може да прави почти изобщо нищо, защото финансовият се разпорежда напълно независимо от него с всички пари в здравната сфера. Здравният министър няма никакъв хоризонт за работа, защото се задържа на поста между 5 и 8 месеца и може да си отиде, несправедливо опозорен (първият здравен министър в настоящия кабинет), а следващите номинации да се събират по кръстовищата (вторият здравен министър) или след втора позивна (третият министър, който бил отказал поста преди 10 месеца).

Честата смяна на здравни министри по един съвсем причудлив начин сваля от премиера проблема за личната му отговорност. Не се пита дали кадровият му избор е бил погрешен, но остава впечатлението, че уволнението е било правилно. Премиерът играе ролята на водещ в състезателно шоу, който дава възможност на всеки да се изяви или да бъде изгонен веднага, щом падне рейтингът на предаването. Самото изгонване за известно време отчасти възстановява загубата на зрителски sms-и.

Уволнението на втория здравен министър трябваше да обезсмисли вота на недоверие срещу кабинета за здравната политика и да предотврати протестите на здравното съсловие, насрочени за средата на октомври. Премиерът, освен това обаче, отиде на крака при лекарския съюз да подпише споразумение с обещания за възстановяване плащанията към болниците, с никакви ясноти за здравна реформа и с чистосърдечно признание за счетоводния трик с резерва на здравната каса, който всъщност стоял във фискалния резерв и така намалявал бюджетния дефицит. Подобни трикове, разкрити от сегашното за предишното правителство, породиха съмнения в Еврокомисията за реалния размер на българския бюджетен дефицит и тя прати Евростат да проверява работата на НСИ, а проверката все пак се увенча с хепиенд за българската статистика.

За да предотврати още един протест – този път синдикален, срещу увеличаването на стажа за пенсиониране, премиерът обяви повишаване на социалните осигуровки с 3% и отлагане във времето на пенсионната реформа. Струпването на няколко хиляди синдикалисти от цялата страна, обаче, не е работа от днес за утре, както вдигането на осигуровките от премиера – свършената вече организационно работа нямаше как да отиде на халос и митингът се състоя. Недоволно обаче остана друго съсловие – работодателското, и премиерът още на следващия ден обяви как 3-те процента нямало да са 3, а по-малко, и че възложил на финансовия министър Дянков да смята с колко точно може да са по-малко.

Това далеч не е първият случай, в който правителството на ГЕРБ първо си заплюва едно число, а после започва да го преизчислява. Да оставим, че тези сметки, при всякакви нива на осигуровки, ги няма отдавна в матричен вид и в НОИ, и във финансовото министерство. Но едно число, развъртяно малко нагоре-надолу като колело на късмета, носи много повече интерпретативна полза, отколкото ако остане застинало. Отдавна е доказал ефективността си челният опит на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която първо обявява голям скок на парното, после го прави по-малко голям и накрая мнозина остават с впечатлението, че все пак се е случило нещо хубаво.

Колкото всеблаг е премиерът към съсловията и тристранния диалог (неслучайно социалният и здравният министър са съответно синдикалист и представител на лекарския съюз, а икономическият – на бизнеса), толкова е жесток към партиите и институционалните процедури. Премиерът унизи парламентарната демокрация, като не отиде на избора на третия поред здравен министър и не го представи лично на депутатите. Не бе и на гласуването на вота на недоверие, въпреки че председателката на парламента бе принудена да се подложи на самоунижение, позовавайки се на аналогично прецедентно нарушение на правилника преди 3 години, за да постави в дневния ред избора на здравен министър преди дебата по здравния вот.

Премиерът обаче не само не се яви при работодателя си да защити своята годност да управлява, но и нарече депутатите безделници. Което в конкретния случай, от една страна, е вярно – законодателната работа на парламента е сведена до санитарния минимум, а законотворчеството, доколкото изобщо го има, се внася преимуществено от Министерския съвет. От друга страна е лицемерно, защото по същото време премиерът упражняваше любимото си занимание да реже лента на нов обект, което, заедно с другото му любимо – да играе футбол или тенис, си е типично царско безделие.

Депутатите от опозицията вече радостно се поздравяват със „Здравей, безделник!”. А тези от малцинственото мнозинство дори не си дават сметка за цената на поддакването „безделници сме, щом е рекъл вождът”. Не става дума изобщо за елементарни обиди – не че ако това е била целта, нямаше да са точно такива. А за поставяне всекиго на мястото му. Депутатите на ГЕРБ са функция на харизматичното мускулно единоначалие и могат само да мъждукат с отразена светлина. По наложената още от колегите им в Столичния общински съвет практика, народните избраници от ГЕРБ често са принуждавани да гласуват със същата убедена решителност тъкмо обратното на онова, което са гласували само преди дни.

Това разбиране си е никаква работа и на народните избраници трябва публично да им се напомня, че са влезли в парламента като назначени, а не като избрани. Трябва докрай да си останат без самочувствие, за да не започнат да им идват вредни мисли за самостоятелно политическо оцеляване при разклащането на властта. А то е неизбежно, според българския демократичен опит от последните 20 години. Рейтингите на управляващите, макар и все още високи, неизменно спадат, а тревожността сред населението расте. Според септемврийското национално представително проучване на НЦИОМ за година на власт броят на гледащите с притеснение на управлението на ГЕРБ се е удвоил и вече обхваща една трета от населението. За три четвърти от българите пък краят на икономическата криза се отлага за неопределено време, според национално представително проучване на „Алфа рисърч” от края на септември - началото на октомври.

Доверието в управлението, обаче, трябва да бъде задържано на прилични нива поне още година – до президентските и местните избори. Затова най-вероятно тежки социални реформи няма да бъдат извършвани, а нови атрактивни акции ще удържат обществения интерес. Започват съдебните рекапитулации на шумните полицейски операции и резултатът далеч не се очертава толкова бляскав, колкото арестите, ако се съди по развитието на делата „Октопод” и „Наглите”. Спада и темпът на производство на полицейски акции с филмови названия. В замяна се появяват нов тип операции, като тази на НАП срещу луксозни вили и къщи на незаконно забогатели, до които нямало друг достъп, освен чрез снимки от хеликоптер (нищо, че същата и съвсем тиха като за данъчни нужди работа би свършила и една виртуална разходка чрез Google earth).

Линеещото благосъстояние трябва да се компенсира с обещания за възмездна справедливост, която вече да се разпростре върху грабежите на целия преход. Отново се залага на широкодостъпна цветна анимация ала близалките и джакузито на Вальо Топлото – сега зрителският интерес трябва да бъде прикован към вилите и басейните на митничарите. Материал за сериала има за няколко мандата, а съдебният резултат отново не е съществен за високохудожествената задача.

Премиерът публично се ожали, че е много уморен и сигурно си мечтае да се оттегли в президентското кресло след година. За целта, обаче, зрителите също трябва да издържат поне още година да не ги налегне умора. И да бъдат мотивирани да издържат. Защото, ако премиерът усети, че зрителският интерес е спаднал драстично и президентското кресло не му е сигурно, ще остане да (се) уморява до края на мандата.

До преди няколко месеца бях сигурен,че ГЕРБ все някак си ще добутат до края на мандата си.Днес обаче изобщо не съм сигурен в това!Гледам в момента прес-конференцията по Канал 3 за далаверите на Цецко Цветанов...

Цуци!???
Нееееееее! Не и той!

Г-н Янев / я, вземете да ми са махате/ е надушил чувствителността на "нашия човек" към кепазенето и залага на него като покерджия на чифт аса .А българинът, който никога няма да се научи, че непрекъснато го блъфират, слуша и вярва.
Тъп, ама упорит - лоша комбинация.
Комунист и фанатизиран антикомунист са си приятели от където и да погледнеш. Няма да се изправим, пардон... да се оправим, докато не започнем да мислим с главите си, които са на раменете, а не с тези, които са между краката./важи и за двата пола/.