*Съобщество: група от съвместно обитаващи определена територия различни популации от автотрофни и хетеротрофни организми.


 

30 Октомври 2010

Петър Станчев, блог  

Студентският протест. Снимка: Булфото

„Единственият легитимен представител на студентите от Софийски университет взе решение да не подкрепи инициативата на група студенти и да не застане зад организирания от тях протест.” Декларация на Студентския съвет към СУ „Св. Климент Охридски”

„Главният студентски съюз (във Франция) е призовал на протест във всички големи градове срещу плановете на сената за приемане на проекта за пенсионна реформа във вторник.” Радио Франс интернасионал

„Sarkozy, t’es foutu, la jeunesse est dans la rue” – Саркози, свършен си. Младежта е на улицата. Лозунг на протестиращите френски студенти

Не знам дали усещате разликата. Не знам дали схващате. Не знам, дали изобщо ви интересува. Вас – пенсионери, работещи, чиновници, студенти, пияници, селски тарикати, шофьори на рейсове, депутати и каквито и да е. Разликата в горните няколко цитата обаче, разбирате или не, е от животоподдържащо значение. Нещо като разликата между инсулин и дестилирана захар за един диабетик – едното спасява живот, другото – убива. Смъртта е вашата смърт – на вашите семейства, на вашите деца, родители, на вашето бъдеще. На малко по-голямото семейство, наречено общество.

Представете си го точно така – като семейство. Едно семейство, в което на бащата не му пука, че синът му е наркоман, дъщерята не й пука, че майка й умира от рак, всички заедно нямат какво да ядат, докато баба им има пари, но ги пази за себе си, макар че единственото, което й предстои е да се вози в продълговатия черен Мерцедес. Всички биха предпочели да се махнат от това семейство и когато някой има проблем, всички останали смятат, че това не ги засяга. Така изглеждаме. Едно несбъднато семейство. Без общи ценности, без обща визия за бъдещето, без взаимност и солидарност. Такова е и обществото ни. Несбъднато.

Десетки хиляди студенти и ученици са по улиците във Франция. Протестират срещу реформата в…пенсионната система. Да, не съм се объркал, пенсионната система. Ако това се случваше в България, разни умногледащи журналисти щяха да ни обяснят как протестът не бил хомогенен, политици щяха да ни кажат, че това не е работа на студентите, а като цяло хората в автобуса щяха да се чудят, защо, мамка му, студентите са на протест за пенсиите. Въпрос на гражданско мислене. Във Франция един 18-годишен е достатъчно гражданин, за да схване простата истина, че обществото е организъм. Той не се дели на касти, на съсловия, на групи по интереси или поне не и когато става въпрос за обществения интерес. Когато той е засегнат, протестират всички – с лозунги, викове, барикади, блокади, камъни и коктейли „Молотов”. Затова Франия е велика. И ще бъде такава.

В България също протестират. Около хиляда студенти излизат на мирен протест по улиците на София. Причините са далеч по-близки до студентите от тези, които карат десетки хиляди техни френски колеги да замерят полицаите с камъни. Конкретно: в бюджета за 2011 година, правителството, което предизборно обеща 5% за образование и 1% за култура, е заделило съответно 3.3% и 0.5%. За справка, предвидените пари като бюджет на цялото Министерство на културата са горе-долу толкова, колкото струва на България поддръжката на мироопазващите й мисии зад граница. Въпрос на приоритети.

Тези цифри обаче изглеждат по друг начин, ако ги видим през очите на един студент в НАТФИЗ например – липса на елементарни условия за обучение, за развитие, за бъдеще. Един тъмен тунел, чийто единствен изход все по-осезаемо се превръща „Терминал 2”. Българската държава ясно и недвусмислено показва на този човек, че той не е приоритет за нея. Същата тази държава обаче е в състояние на тотална демографска катастрофа и след 20 години трудно ще издържа армията си от пенсионери, ще се усеща тотална липса на квалифицирана работна ръка, културата ще е на нивото от 90-те. Причината – същият този студент, както и всичките му кадърни и по-предприемчиви колеги ще са избрали друга държава за свой дом. Държава, за която образованите, можещите и творящите са приоритет. Преди окончателно да са си резервирали билетите за тази друга държава, обаче, студентите дават последен шанс на своята: „Искаме да учим!”. Хиляда души. От десетки хиляди студенти, живеещи в София.

Докато те протестираха за нашето бъдеще, Студентският съвет в СУ „Св. Климент Охридски”, доволен от факта, че правителството обеща да осигури средства за санитарния жизнен минимум за оцеляването на студентите (а именно – за парно и стипендии), се обяви против протеста. Бил политизиран, исканията били неясни, желанията на студентите били изпълнени. Комсомолски верни на управляващите и доволни от подхвърлените им огризки, „представителите” на студентството спокойно замъркаха в своя студентски рай и с разбиране поклатиха глави на доводите на правителството, че нямало пари. Затова България не е Франция.

И докато бъдещето на Франция е, ако не друго, то поне неоспоримо, единственото, което можем да кажем за България е, че тя неоспоримо…умира. Умира като самоубиец, чиято кръв невъзвръщаемо изтича през прерязаните му вени. Вените са опашките заминаващи на летище „София”,а струйките кръв се разливат по западната част на континента под формата на самолетни полети до една или друга европейска столица.

Вината за това остава най-вече в тези, които предпочитат да не ги интересува. Които предпочитат да са повече българи, отколкото французи и да удавят липсващата си гражданска мисъл в чалга и алкохол някъде из галактиката на непукистите, наречена студентски град. Виновни са членовете на студентския съвет в СУ, на които им стига, че имат парно. Виновни са онези, които написаха цифрата 3.3% срещу графата „Българско образование” и 0.5% срещу „Българска култура”. Но тяхната вина е най-малка, защото тях няма кой да ги накара да напишат нещо друго. Защото България не е Франция. Няма и да бъде.

От блога Напред и нагоре

Бесен купон сред руини, или с други думи: Студентски град     Влизам в университета, за да пия, или как вестник “Ню Йорк таймс” видя нощния живот в Студенстки град на фона на рушащите се блокове

Купонът, не ученето, е основната черта на Студентски град, според "Ню Йорк таймс". Според кмета на общината - това е курорт Снимка: Булфото

Стимулиран от присъединяването на България към Европейския съюз тази година, нощният живот в столицата София процъфтява. До това заключение стига обзорна репортажна статия на вестник "Ню Йорк Таймс". Въпросното процъфтяване се вижда най-добре в Студентски град, коментира изданието.

Евтините наеми, не особено строгите правила и младите хора са предспоставака клубове и барове се отварят навсякъде.

В най-южната част на столицата, където постоянно се строят нови и нови офиси и жилищни сгради, Студентски град продължава да изглежда безжизнено вкопан в земята със скелета си от времето на Студената война, пише нюйоркският вестник.

В академичната територия с шест университета, изградени през 60-те и 70-те години на миналия век, тук могат да се видят покрити с графити рушащи се блокове, обрасли с трева ръждясали огради и разпадащи се съветски автомобили край изпотрошените тротоари.

Леко освежаващата гледка на знамето на ЕС трудно може да разсее впечатлението за мрачна пустош. И така до залез слънце. Вечер голяма част от 25-те хиляди студенти в района (включително специалисти инженери и икономисти от Техническия университет и Университета за национално и световно стопанство) поемат към над 30-те бара и дискотеки. Често те са скрити в обикновено общежитие и за тях можеш да научиш само от познати.

Ресторанти също не липсват. "Това е като курорт, който се състои от клубове", казва Венцислав Дудоленски, кмет на района.

 "Българите обичат да излизат всяка вечер", обяснява той. Някои от най-популярните заведения са струпани около блоковете 13, 14 и 15.

Феновете на чалгата - вид балканизирано диско, посочва изданието, се стичат в "Авеню" - заведение, където приятели танцуват на групи, вдигнали ръце и поклащащи ханшове.

Почитателите на рока пък се отправят към "Строежа" (до блок 23). Тълпата идва да пие бира "Загорка" за 1.50 лева и да слуша рок.

За жива музика младежите предпочитат "Маската", клуб в приземен етаж на студентско общежитие. В единия ъгъл се виждат портрети на бивши комунистически лидери в България. В центъра обаче е сцената, на която свирят на живо рок банди през уикендите.

Вече има и няколко прилични ресторанта като "Боримечката". Този начин на живот не се свързва особено със следването.

"Към 80 процента от студентите влизат в университета, за да пият", казва 21-годишният студент от Софийския университет Александър Сираков.

"Забавно е, но е трудно да научиш нещо, когато всяка сутрин се будиш с махмурлук", добавя той

 

и като съдържание, и като форма. Браво!

И мен ме бодна тази мисъл, като чух за отказа на Студентския съвет към СУ. Слушах по радиото председателката или как там се казва на въпросния съвет. Звучеше много комсомолски-размазано. Били се издигали вече политически искания, а това не било тяхната цел. Т.е. действително не им пука, че политиката е политика на геноцид на собствения народ - откъдето и да я погледнеш. Парното работи, стипендии има...друго какво ни трябва?!

Е, чака-рака...

Ма те се правят на ентелегентни бе! Чалга не слушали! Говорят със завъртяни ентелегентни думички и фрази, правят умни лица. А мисленето и поведението - лумпенско-помиярско. Генно увреждане е това вече.

Колко ми се иска да видя нещо позитивно или оптимистично, но не би. Но може и от възрастта ми де е.

Едно време Шарл де Гол успя да се пребори с Жиро, успя да възроди Франция след ВСВ, успя да направи същото и след краха на Четвъртата република, оцеля в борбата с ОАС и излизаше наглава с НАТО и САЩ, обаче през 1968 френските студенти само за един месец толкова разклатиха властта му, че от там нататък вече беше обречен.

В деня на софийския протест на студентите в централната информационна емисия на т.н. национална телевизия той беше представен за три минути ( в половината от които даваха какво мисли за него Дянков ). Педерастките истории в РЗС отнеха 10 минути, а спортните вести - 15.

Мога единствено да въздъхна тежко и безмълвно...

"Вината за това остава най-вече в тези, които предпочитат да не ги интересува"

Нечовешко, много нечовешко!:(

те поздравявам за позицията! Ти остана един от малкото блогъри с актуални и остри постинги.
Остани извън емоцията и се върни към някогашния ни конфликт от гледната точка на този постинг и виж кой е бил прав тогава. Никой не печели от мълчанието, никой не печели от разделението, никой не печели от необосновани и необмислени емоции.
Срутването на пенсионните системи е световен проблем, икономистите обясниха защо става така. щом така става в света, какво остава за нас - където всичко е срутено, а парите се преливат и мятат от "дупка" към "дупка". Това не е политика, това не е управление!
А за студентите - пука им на жилетката за пенсионерите, образно казано. И от тях "каймака" вече е навън, а другите са потенциални емигранти... Българите нямаме усещане за общност, съпричестие към другите, но това идва от религиозния морал, за който също толкова много се писа тук... хайде сега, да не започвам и Православната църква...

Кръчмата е единственото място на задружност при българина. Обществената и социална ценностна система са се сринали напълно. Всички са разделени по признак и цвят.

Според мен всичко е безнадеждно.
Относно лекарската гилдия - държат се все по лешоядски с болните...и останаха сами в битката си срещу произвола.
Както и полицаите . Както и всички останали социални прослойки.