2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
- Как се чувствате днес в държава, в която най-важните събития са поредната доза подслушани разговори на властта, г-н Александров? На какво ви прилича днес България?
- Усещането ми за българското общество днес е като за занемарен аквариум, силно замърсен и зле насищан с кислород. За обществото кислородът, който го държи живо, е свободата на мисълта и етичният дебат. В нашия аквариум рибките са недохранени, болни, опърпани и все по-вяли, на дъното се търкалят доста поизгнили трупове. Пълзят слузести охлюви, по-едрите риби ядат по-малките - канибализъм с една дума
- Песимистично и доста мрачно сравнение.
- Всъщност не се е случило нищо драматично. Просто продължаваме да живеем в агонията на една патриархална култура, която е несъвместима с модерния глобализиран свят. В нея базисните ценности на съвременния човек, свободата, активността и предприемчивостта не са на почит. Ние регулираме отношенията си според патриархалната етика на клановите лоялности и се опитваме да управляваме държавата със селски мурафети, при което е важно кой на кого е човек, приятел, роднина. Или с кого рита топка. Резултатите са налице.
- Едва ли хората искат да живеят непрекъснато в ченгеджийница?
- Напротив. Общество, в което хората избират да са жертви, приемат да бъдат подслушвани и контролирани, е абсолютно нормално да прилича на ченгеджийница. През последните седмици чухме как десетки публични фигури, сред които министри, заявиха верноподанически готовността си да бъдат подслушвани. Нямало нищо лошо в подслушването, ако си невинен! След като хората с почти сексуална наслада се отдават на нахлуването на властта в личния им живот, какво друго да очакваме освен полицейщина? Ситуацията е трагикомична, защото поради липса на административен капацитет никой не е в състояние да контролира контролиращите. Няма правила, не е ясно кой дърпа конците, кой кого подслушва и защо. Ние живеем в пародия на полицейска държава.
- Обществото няма ли днес консенсус за нещо?
- Има консенсус да бъдем несвободни. По всичко личи, че свободата е на последно място в йерархията на ценностите и вече сме я прежалили. Мярката за индивидуален успех не е свободата, а богатството и властта. Мярката за успеха на управлението не е колко свободна среда осигурява за инициативните и предприемчивите, а колко километра магистрали са построени. Безпомощно да постигне морална саморегулация, обществото се обедини около тезата, че единственият начин да бъде въведен някакъв порядък е репресивният - властта трябва да те следи и да те контролира. Маса народ, вкл. и образовани хора, живели в чужбина, се изредиха да ме убеждават, че само полицейско управление ще ни оправи. Окей, получихме си каквото искахме. Сами си произнесохме присъдата, сега ще си я излежаваме.
- В Брюксел хиляди младежи демонстрираха - причината е, че политиците от 200 дни не могат да се разберат и Белгия няма правителство. Може ли у нас да се случи такава гражданска проява?
- Това се случва там, защото в Белгия правителството означава подреденост, нормалност и предсказуемост. В България властта означава хаос и злоупотреба, в най-добрия случай - забавление. Трябва да се признае, че това управление е едно от най-забавните, а премиерът си е направо звезда. Затова народът му гледа сеира, пие си ракийката и си наляга парцалите. Културата на оцеляване ни е научила да имаме минималистични очаквания към властта и към живота изобщо - вземаме, каквото ни се предложи, на най-ниска цена. И, разбира се, ни пробутват брутални ментета, но ние сме им свикнали.
- Вижда ли се спасение отнякъде?
- Единственото ни спасение е либералното образованието на следващите поколения. Въпросът е как несвободни и аморални хора могат да научат децата си да бъдат свободни и почтени? Младите поколения живеят в развалините на мрачния затвор, който са обитавали техните родители. При това родителите неспирно оплакват загубата на любимия си затвор и се опитват да го ремонтират с подръчни средства. Моралният пейзаж на българското общество напомня сцена от постапокалиптичен филм - изгубени сред развалините деца слушат чалга, скупчени около запалена боклукчийска кофа.
- Агресията продължава да е отпечатък на живота ни. Тези дни жестоки двойни убийства в Кърджали, в русенско село и още др. потресоха хората. Какво става?
- Става това, че поради липса на морална среда и добро лидерство, които да удържат и опитомяват агресията, примитивните разрушителни тенденции правят пробиви през най-уязвимите и най-девиантните членове на общността. Поставени са на изпитание и минималните стандарти за порядъчност. Най-видно е това по върховете, където всичко е възможно и допустимо. Сега там се колят със СРС-та. Същото се случва и на най-ниските нива, където поради мизерията конфликтите се разрешават с подръчни средства. Тъй като не разполагат със СРС-та, хората на село се колят с брадви и ножове. В морално отношение няма голяма разлика, въпрос на технически средства. Оскотяването и освирепяването са повсеместни, демонът на себеунищожението е скъсал синджира и вилнее по света.
- Обществото ни не иска ли да направи избор как да живее?
- По-лошо е. Ние въобще не сме стигнали до ситуация на избор. Всичките тези години сме се лъгали, че правим избор. Изборът е направен от предишните поколения в условия на тоталитарна репресия. Това е изборът на оцеляването - важното е да оцелееш тук и сега, на всяка цена, независимо какво се налага да пожертваш - свобода, съвест, достойнство, бъдещето на децата си. Именно този избор прозира ясно от социалния свят, който постоянно възпроизвеждаме в десетилетията на прехода - свят на насилници и жертви, на грабители и ограбени, на подслушващи и подслушвани, на полицаи и престъпници. Ние още живеем в този робски, кошмарен свят, не сме избрали да го напуснем.
- Като герой в политическия комикс често се появява и посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. Неговата роля каква е?
- Опитва се да играе голямото добро куче, което закриля бедното мишле. На него му е лесно, защото е герой от друг филм и винаги може да тръгне. Това поставя въпроса за морала на външните актьори, които чудесно се забавляват на наш гръб. Но е важно да си даваме сметка, че абсурдният сценарий на нашия живот не е написан от дългата ръка на Вашингтон, Кремъл или някаква всемирна конспирация - всички ние, с житейските избори, които правим или не правим, ежедневно дорисуваме страниците на страшния и смешен комикс, наречен български преход.
2. wikipedia
3. Тони Филипов, д-р
4. Блогът на Пламен Асенов
5. evrazol
6. Иван Стаменов
7. Хумор - Тимур и неговите командоси
8. Изгубената България - Пейо Колев
9. Има защо
10. Колажи - ако ви вършат работа, взимайте си и ги ползвайте!
11. Стара класическа публицистика
12. Чара
13. Авелзамански истории
14. Живата история
15. Поетична проза
16. Наше момче
17. ГМО - опасност
18. Великия Боцман
19. Пророкът Гочо - антиутопия
20. Наш човек
21. krizata.info/
22. Колекция колажи - ако ви вършат работа - ваши са!