Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2011 20:24 - Къщата на Фингов - на тезгяха за 5 млн. !
Автор: lado Категория: Политика   
Прочетен: 1116 Коментари: 7 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

 

Принц Кубрат, столичен адвокат и фондация наследяват сградата на ул. "Шипка" 38. Сп. "ТЕМА" първо публикува откъси от намерения дневник на архитект Георги Фингов

 

Забулена с много мистерия и слухове за бродещи посред нощ духове, двуетажната сграда на ул. "Шипка" 38 е всъщност един от архитектурните шедьоври в София. Проектирана е от Георги Фингов, който пръв въвежда у нас сецесиона. На фасадната й колона има изваяна женска глава. Казват, че скулпторът Андрей Николов е издялал от камък образа на майката на масоните. И това не е случайно - Георги Фингов е член на ложата на родните "зидари".
Архитектът е роден в Калофер в семейството на възрожденеца Димитър Фингов, приятел и съмишленик на Ботев и Вазов. Още като ученик проявява забележителна математическа дарба. Когато напуска родината, за да следва архитектура във Виена, не знае и една немска дума. Въпреки езиковата бариера лекотата, с която решава задачите по дескриптивна геометрия, го откроява сред студентите. Талантът му е оценен и на петата година Фингов е назначен като асистент по архитектура на проф. Майредер.

Австрийците му предлагат работа

в бюро, което проектира новия дворец във Виена, но българинът бърза да се завърне в родината.
Пълен с възторг и знания, той отсяда в София и започва да си търси работа. Първо се отбива при инж. Иван Несторов - човека, който го е насочил да учи архитектура във Виена. Вместо да му се зарадва обаче, Несторов го попарва с думите: "Защо не остана там? Тук ще се заличиш и няма да можеш да направиш нищо, защото нямаме средства да строим, тъй както си учил. Нямаме хора, които да те разберат. И трето - завистта ще те изяде."
Последните думи се оказват пророчески. В края на живота си арх. Фингов пише в дневника си: "Сега, когато всичката действителност стои зад гърба ми, съжалявам много, че не останах там, а се върнах в майка България, за да бъда изяден от колеги!" Дълго стои без работа, след това заминава за Пловдив, където проектира много къщи. През 1901 г. кметът на София Петър Чернев го назначава за

началник на архитектурната служба на столичната община

Половин година по-късно Фингов е вече държавен архитект по дворцовите постройки. През този период проектира малкия дворец "Врана", резиденциите "Царска Бистрица" и "Ситняково". През 1906 г. се жени за Райна Стоянова. Вече е закупил парчето земя на ул. "Шипка" 38 и дори е направил проекта на новия си дом. Строежът е подкрепен финансово от бащата на Райна. "В тази къща сложих всичкото си изкуство... Работих с жарта на младежката си фантазия, с желанието да покажа какво би могло да се направи в това време, с желанието да имам една скромна, но уютна и удобна къща." В елегантния си дом семейство

Фингови събират на приеми архитекти, артисти, скулптори

художници и писатели, членове на дружество "Съвременно изкуство". Просторен и замислен с огромен творчески замах, домът им е достоен за показ. Партерният етаж е свързан с вътрешна стълба с първия, където са разположени две спални, детска стая, дневна с тераса, баня и веранда над входа. От антрето се влиза във вестибюла, водещ към малкия и големия салон, кабинета и трапезарията. Има също така зимна градина, офис и кухня със сервизен вход. Масивни дървени колони и вградена библиотека, облицовани с махагон стени, дъбова ламперия със сърцевидни мотиви, пана от австралийска круша, мебели с инкрустации и кристални полилеи са само част от изящния интериор, създаден от арх. Фингов. За щастие той е запазен и до днес.
През 1911 г. общината обявява търг за строеж на училищни сгради. Заедно с колегите си Никола Юруков и Димо Ничев Фингов основава архитектурно бюро и за една година проектират осем училища и три търговски сгради. По време на Балканската война тримата съдружници

затварят бюрото и
заминават на фронта

а след края на сраженията отново започват усилена работа.
През фаталната 1914 г. обаче Фингов губи почти всичко. В съдружие с предприемача Майер основава бюро за представителство и доставки на строителни материали. Една от пратките за мина "Перник" се проваля и Фингов "изгаря" с 8 хиляди франка. Притиснат финансово, същата година продава дома си на ул. "Шипка". Малко преди това умира и едно от децата му. Разорено и потопено в скръб, семейството се настанява в неугледна постройка на ул. "Граф Игнатиев". Следват мизерни и гладни години. Но талантливият архитект отново се изправя на крака. Отваря бюро с арх. Димо Ничев и двамата изграждат едни от най-красивите постройки в столицата - зданието на Българската търговска банка, Чиновническото кооперативно застрахователно дружество на бул. "Руски" (сега ДЗИ), Франко-Българската банка на ул. "Леге", Търговския дом и други.
Съдбата обаче отново е скроила номер на Фингов. През 1927 г. - точно когато е на върха на славата си, той среща предприемача Николай Шурунов. По молба на руския емигрант Фингов и Ничев му стават поръчители за изграждане на тунели по жп линията Раковски - Хасково - Подкова. Сумите, под които се подписват, са огромни. Година по-късно Южна България е разтърсена и срината от катастрофално земетресение.

Дълг от 16 милиона лева ляга върху плещите на Фингов

Продава всичко, което притежава, но пак не успява да погаси задълженията. "Аз, който не знаех нито празник, нито делник, нито лято, нито зимно време, който работих 34 години с най-усилено темпо и без почивка - сега съм без средства, с тежка фамилия... Особено съм съкрушен днес - 5 декември 1932 г., когато Българската народна банка дойде и описа къщата ми заради задълженията ми като попечител", пише Фингов в дневника си. Пострадал от своята доверчивост, той многократно се връща към мисълта за самоубийство. Не посяга на живота си само за да не наскърби още повече съпругата и трите си деца. През 1943 г.

в момент на депресия унищожава целия си архив

Години по-късно внучката му Светла Фингова открива на тавана в дядовия си дом дневника, запазен като по чудо - откъси от него за пръв път се публикуват в "ТЕМА".
Арх. Фингов загива заедно със съпругата си Райна на 10 януари 1944 г. В деня на бомбардировките над София двамата напускат дома си, за да се скрият в съседната по-стабилна сграда. Бомбата обаче пада точно върху нея.
Междувременно през 1914 г. двуетажната къща на ул. "Шипка" 38 е закупена от Петко Теодоров, известен индустриалец и кмет на София, който довежда в нея съпругата си и двете им дъщери Анна и Мария. По-старите съседи на Теодорови още разказват за бляскавите балове, събирали елита на столицата в този дом. Файтоните на аристокрацията задръстват цялата улица, а царското семейство е сред почетните гости. След смъртта на Петко Теодоров едната дъщеря поема фабриките, а другата организира приемите. Национализираната след 1944 г. сграда е

превърната в детска градина

за около двадесет години. Двете сестри са оставени да живеят на тавана. Анна се омъжва, но скоро загубва съпруга си. След нейната смърт си отива и единствената й дъщеря Елена. Мария надживява всички и остава последният обитател на фамилната къща. През 80-те години детският дом се изнася и на "Шипка" № 38 се настанява Националният институт за паметници на културата.
Тъй като владее 6-7 езика, Мария работи като секретар-преводач към Института по теория и история на архитектурата и градоустройството. Едно от любимите й списания е "Пари мач". Там за пръв път вижда на корицата му принц Кубрат и остава възхитена от него.
Малко преди да почине през 1995 г., Мария прави завещание. С него

дарява къщата
на принц Кубрат

на адвоката Румен Манолов, който води делото по реституцията, и на фондация "България". Така възрастната дама се застрахова домът й - паметник на културата с национално значение, да бъде тройно защитен от саморазрушаване и изчезване. Едно от предсмъртните й желания е новите собственици на къщата да наглеждат многобройните й котки - единствената й компания през последните години от живота й. Котките обаче отдавна са се попилели нанякъде. Останал е само котаракът Тигърчо, за когото се грижи 80-годишният Иван Гогов.
"Аз съм част от наследството на тая къща. От 50 години живея на тавана. Преди да умре, хазяйката завеща и мен на тримата господари", усмихва се дяволито старецът.
Преди години крадци обрали до стотинка Мария Теодорова. Тогава Гогов извадил всичките си спестявания от 2500 лв. и й ги подарил. В замяна на това тя го оставила да обитава безплатно до живот таванската стая. "Ако утре продадат къщата,

ще я продадат с мен"
- смее се дядото.

Съседите си спомнят още, че преди години в къщата е снимана една от сериите на телевизионната кримка "Синята лампа". Според сюжета, изграден по истински случай, стюардеса наема убиец за леля си. Така в "къщата на духовете" преди няколко десетилетия Стоянка Мутафова влиза в ролята на зловещо умъртвената леля.




Гласувай:
17



1. diso - Благодаря за интересната истор...
06.03.2011 22:22
Благодаря за интересната история!
Има толкова много истории, които си заслужава да научим!
цитирай
2. lado - Гостувал съм там често на един от ...
06.03.2011 23:55
Гостувал съм там често на един от предишните собственици. Искаха да я бутат тази къща...
цитирай
3. karambol5 - Господи запази тази тази красива ...
07.03.2011 09:49
Господи запази тази тази красива сграда от алчността на сегашните и собственици ,
Моля те намери и грижовни нови стопани ,които да накарат красотата и да разцъфне отново !
Моля те , Господи !
Пет милиона .....това са само пари , а къщата е история .
Бог да изгори алчните им души !
цитирай
4. tili - Винаги ме е вълнувала
07.03.2011 11:27
тази мрачна глава на входа. Дано да си намери достойни стопани...
цитирай
5. deeppurple - Ладо, тази къща по едно време - 1996/7 ...
07.03.2011 11:51
Ладо, тази къща по едно време - 1996/7 беше лод опеката на едно наше мОмче, което беше генерален представител на Шел н Хонг конг и искаше да я ремонтира.
Мисля, че по време на социализъма беше детската градина на политбюровските хавелчета.
цитирай
6. lado - Знам, че интериора вече е разгра...
07.03.2011 13:04
Знам, че интериора вече е разграбен... :(((((( Имаше един Яков Джераси - той управляваше дарението на Теодорова от името на Кубрат. Имаше страхотна атмосфера в тази къща. Архитектура - вътрешна и външна, обзавеждане, картини, пластики, скулптури, снимки , колекции - беше нечовешки уютна.
цитирай
7. orlinpetkov - суперско :))))))))))))))))))...
08.03.2011 17:44
суперско :))))))))))))))))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lado
Категория: Изкуство
Прочетен: 2642528
Постинги: 65535
Коментари: 5893
Гласове: 20657
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031