БЛИЦ публикува интервюто на Мила Аврамова от в. "Труд" с малки съкращения.
(и аз съкратих малко)

- Смятате ли, че някой наистина ви вярва, че сте “сам като куче”. С тия тълпи обожателки, които вървят след вас?
 - Ето, качете се горе в спалнята и разгледайте. И ако намерите едни гащи, или една женска дреха, или нещо, кажете ми “Хасан”.

- Е, вие няма да ги метнете на леглото да ги видя аз.
- Можете да отворите, който искате гардероб. Но иначе личният ми живот по никакъв начин не е бил и няма да бъде тема на разговор. По простата причина, че е приключил.

- Как властта промени живота ви?
- Промени го отвратително. Отида да играя футбол и... “Бистрица” щеше да влезе в “А” група, а останаха трети. Защото момчетата се стреснаха. Прочетоха такива лъжи и измами. Не мога и футбол вече да ходя да ритам. Който ме познава, знае, че аз от 20 години залагам и играя тенис на вързано. Има тенисисти хиляди в България, ходете ги питайте. И кой не е ял бой! С един играем на печено пиле, с друг играем на един лев, с трети на бира, с четвърти на 5 или на 20 лева... После ги навиваме на фунийки и ми ги слагат на ракетата като майстор. Обаче глупости ми омръзна да слушам. Това е! Не ходя на кино, не ходя на театър.

- Е, на театър ходите.
- Ходим с министрите. С десет души охрана. То няма нищо приятно в тая работа. Да ти се отходи. Като седнеш, и почват от всички редове хората да се навеждат и да те гледат. Няма никакво удоволствие.

- А как успявате да се видите се близките си? С племенника ви, сестра ви...
- Племенника ми не съм го виждал може би две-три години. Кака идва миналия месец да ме види. Леля оня ден ми се обади, че от един вестник ходил криминален репортер да му покаже къде сади картофите и разсада за доматите. И тя жената, от село Хераково е, ми вика: “Бобе, как издържаш, лельо, с такива идиоти?” И вика: “Показах им разсада и градината.” Ето това ме побърква! Защото няма за какво да се хванат. И да пратят репортер да намери леля и да види дали сади картофи!

- Какво осъдително има в това, може би просто са направили човешки репортаж?
- Щом така го разбирате. Според мен целта е била да напишат заглавие: “Леля му каква е кокона и не сади картофи” (смее се).

- Е, добре де, поне на рождения ви ден с роднини няма ли да се видите?
- Аз даже и в момента с ужас си мисля за понеделник. Първо съм казал на партията - нито искам някого да виждам, нито подаръци...

- Сигурно ще ви осиновят няколко лъва от зоопарка.
- Това м.г. беше прекрасно, че тия животни бяха в нечовешки условия. Вместо да ми купуват ризи, връзки и обуща, по-добре, че са ги дали за лъвовете и са им направили клетка. Така децата от цяла София ходят и гледат. Ако е за това пак да направят нещо такова. А то... писания. И накрая ще се заключа някъде или ще избягам на 13-и. Преди да имам рожден ден ми беше любимото нещо. Аз си правех рождените дни в НДК горе. Има ли по-хубав ден от тоя? Идваха всички. А сега вече не искам никого да виждам!

- Мислите ли си - на 52 г. съм, докъде я докарах, какво направих, какво щеше да каже майка, ако беше жива...
- Разбира се. Всеки ден мисля за нея. Даже, като направя нещо, винаги го прекарвам през това дали тя щеше да го одобри. Много ми е говорила, докато беше жива. Тя ми е критерий за справедливост и за вярност. Като преценя, че нещо няма да го хареса, и не го правя.

- Какво например?
- Какво ли не. Ако щете дори да напсувам някого, да избухна и да набия някого. Знам, че тя щеше да е против. Много ни се сърдеше да ни чуе с баща ми нещо да напсуваме или да кажем някоя простотия. Веднага казваше: “Е, не ти отива. Как може такова нещо!”

 - А това на ръката ви какво е?
- Червено конче. Против уроки. От кака ми е. Вързала ми го е през януари. Да ви кажа има неща, които още от майка ги знам и ги правя. Например като ти мине някой път и е по-добре да се върнеш. Който ще да е. Не е хубаво да ти минава път някой, като си тръгнал нанякъде. А в понеделник не се бръсна!

- Защо?
- Така съм си решил. В понеделник не се бръсна, не си режа ноктите и не давам пари. Открай време е така.

- Хубаво е да се знае да не ви искат пари в понеделник хората.
- Абсурд. Не давам!

- Добре, че заседанията на Министерския съвет не са в понеделник, че ако трябваше да приемате бюджета...
- (Смее се.) Така е. Има неща, които не се правят. Ако черна котка ми мине път, се въртя три пъти и тогава минавам.

- Сега вече излъгахте!
- Не, ако съм с колите, им казвам върнете се и да минем по другата улица. Мине ли черна котка - завиваме обратно! (Залива се от смях.)

- Суеверен или вярващ?
- Знам ли. По принцип вярвам си в Господ. Сутрин, като стана, три пъти се прекръствам и казвам: “Боже, ти напред, аз след теб.” Това го знам от майка и това правя.

- Молитва знаете ли?
- Молитва не знам. Макар че сега от толкова откривания (започва да се смее) вече знам наизуст: “...На овчи порти се намира къпалня по еврейски наречена Витезда” (Евангелие от Йоан 5:2, бел. ред.). Мога да я изкарам цялата като поп. Ами да, толкова пъти съм го слушал вече, че даже последния път на Данчето Фандъкова й го рецитирах в ухото и тя жената се стресна...

- Вие вече сте изключително праведен, трябва да видим дали не са ви поникнали крилца - не пушите, по жени не ходите... Пиенето?
- Не можах да се науча.

- Как все пак разпускате?
- Играя карти. Като ми писне, се обаждам на приятели и играя карти. Няма да кажа с кои, че утре ще напишете кръга еди-кой си.

- С Валентин Златев сигурно (шефа на “Лукойл”-България - бел. ред.)?
- А, не. Вальо лъже на карти и с него не играя. Той много лъже. Той, ако има три еднакви карти от един цвят и вика: “Терца”. Има седем, вале и асо и вика “Терца”!

- Кое искате да е изречението, с което да останете в историята. И въобще искате ли да оставате в историята?
- Щем-не щем в историята няма как да ни прескочат. Важното е да остана с добро име. Мисля, че с това, което строим и ще построим, ще останем в историята. Хората, които минават по “Люлин”, като се знае, че това беше абсолютно провален проект, за който ние...

- Стига вече с тия магистрали! Един ден “Люлин” на вас ще я кръстят сигурно. Магистрала “Бойко Борисов” - да се успокоите.
- Като изрично подчертавам, че се шегувам, бих казал, че като направим “Струма” и “Хемус” - те ще са апотеоз на всичките ми усилия.

- Е, сега нормално ли е човек да мисли постоянно как ще направи някакви магистрали?
- Понеже се познаваме отдавна и виждам накъде биете, ще кажа така - вече съм се променил и изкривил. Преди ми беше най-любимо да отида на мач на “Левски” на “Герена”. По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност.

Сега си говорим, а аз си мисля - дали излязоха на лабораторията изследванията, докъде Плевнелиев днес е стигнал с преговорите за другата отсечка, Дянков също нещо трябваше да свърши. Сега с нетърпение ги чакам да дойдат да кажат кой докъде я е докарал. Цецо ще ми се обади към десет и половина - единайсет от Брюксел от вечеря с вътрешните министри. Знам всеки един какво важно трябва да прави днес.

- Не ви ли е мъчно, че животът ви можеше да е друг.
- Няма как да е едното и другото. Няма как да се случи. Течението вече ме занесе в тази посока и не мога да се измъкна. Най ме е яд само като напишат, че имам медиен комфорт. В това отношение Бербатов е абсолютно прав да се сърди. Написал някакъв английски вестник нещо и нашите вестници го препечатват. Че Руни 15 мача нямаше гол, Бербатов - голмайстор на лигата! Оня бил добър, а нашият слаб. И нашите го препечатват. Аз, ако бях редактор, щях да ги направя на салата...

приключил с личния си живот и строи магистрали като апотеоз на мачизма!
Здрава магистрала в здраво тяло...ц, ц, ц!:)))
Чудя се, до къде ще ни доведат управници без личен живот...

че в България не е имало,за последните 22 години,по-голям простак на премиерският пост.От една Бърдоква,какво може да се очаква друго,освен Бърдоква.

Страхотен премиер си имаме за лакърдийки и за маса и за карти!

Дааа, какви жертви ,какви чудеса на ползу роду!
И май верно е по-голем простак от Живков!
За у Банкя - може и да става за игра на карти. Белот...примитивно :(((((