Нецелесъобразни решения, явни далавери и кокошкарски кражби показа рентгеновата снимка на управлението. Костов се проверява, твърди говорителят на прокуратурата Николай Марков

„Поставили сте летвата много високо, така че ще е много трудно да достигнем вашето ниво." С тези думи премиерът Симеон Сакскобургготски пое властта от Иван Костов в края на юли. "На добър час в изпълнението на вашата тежка отговорност", бе отговорът на бившия министър-председател

Иван Костов си остава най-добрият български премиер за последното десетилетие, заяви само преди два месеца и половина вицепремиерът и министър на икономиката в кабинета "Сакскобургготски" Николай Василев. По това време екип от експерти от различни министерства вече събираха данни за обещаната от новия премиер Бяла книга за управлението на ОДС. Вицепремиерът Василев побърза обаче да оневини предишния министър-председател. "Сега, когато започнахме да инвентаризираме държавата, не става дума за него (бившия премиер Иван Костов - бел. ред.), а за системата, в която за България корупцията не е била чужда дума", казва Василев.

След публикуването на Бялата книга тази индулгенция за чисто минало на предпоследния министър-председател на България изглежда странна.

Истина е, че името на Иван Костов не е споменато в нито една от 63-те страници на "инвентаризационния" документ. Всеки факт обаче, всяко число, всеки анализ и извод в Бялата книга са обвинение преди всичко към министър-председателя Костов.

Констатациите

По време на неговото правителство, с участието на негови министри, а в някои случаи и с решението на целия кабинет са приватизирани изцяло или отчасти над 3000 предприятия. Според експертната оценка, пише в Бялата книга, стойността на продадените държавни активи е за близо 20 000 000 000 лева. Всъщност в държавната хазна са влезли малко повече от 2 000 000 000 лева. Като още толкова са дължими в алтернативни или отложени плащания.

"За осемте месеца на годината загубите на валутни резерви от курсови разлики са близо $30 млн.", пише в книгата. Кой ще носи отговорност? "Не е нарушен законът", лаконично отговори пред "ТЕМА" финансовият министър Милен Велчев. Според книгата външният дълг и валутният резерв не са били управлявани ефективно. "Пропуснатите ползи и преките загуби от воденето на лоша политика по отношение на външните финанси на страната се оценяват на над 1 до 2 млрд. евро", пише още в документа.

Докато Иван Костов е министър-председател, голяма част от останалите неприватизирани предприятия влошават финансовото и икономическото си състояние, трупат задължения към държавата, осигурителните фондове, увеличават задлъжнялостта си към работниците в тях. В много от дружествата с 50 и повече процента държавно участие пък "се наблюдават опити за продажба на продукция под нейната себестойност, като целта е умишлено водене на дружествата към фалит", пише в раздела на Бялата книга, озаглавен "Изяждане на приватизацията".

По времето на кабинета "Костов" авторите на книгата отчитат "друг интересен феномен": липсата на следприватизационен контрол. От 123 сделки, сключени в периода 1997-2000 г., 62 дружества не са изпълнили задълженията си за броя на работните места, 37 дружества не са направили записаните в договорите за продажба инвестиции.

Под ръководството на земеделския министър в кабинета "Костов" - Венцислав Върбанов, са продадени всички предприятия със 100-процентно държавно участие в системата на министерството. "Приватизацията се е осъществявала по безпринципен начин, облагодетелстващ отделни хора и кръгове и ощетяващ държавата", констатират авторите.

"Приватизацията, подчертават те, бе основният и последен значим резерв на България. Чрез постъпленията от нея страната можеше да изплати външния си дълг, да подобри финансовото си състояние с близо 1 000 000 000 долара годишно. Това не се случи."

Бялата книга не трябва да се разказва. Сегашните управляващи се надяват, че хората ще я прочетат. За разлика от правителствената програма този документ е написан на ясен и разбираем български език. Крайното усещане обаче е за апокалиптичност. Държавните ресурси са разпродадени на безценица, малкото спечелени пари са изядени, икономиката е парализирана.

Възмездие или много шум за нищо?

Във вторник, ден преди правителственият пресцентър да пусне пълния текст на Бялата книга в Интернет, тя е била изпратена на главния прокурор Никола Филчев. Такава е официалната версия на шефката на пресцентъра Цветелина Узунова. По неофициална информация от Съдебната палата обаче книгата е занесена на Филчев в понеделник вечерта лично от шефа на премиерската канцелария Стоян Ганев. Разговорът им тогава продължи почти 2 часа.

В петък говорителят на прокуратурата Николай Марков още не можеше да каже как магистратурата ще действа по-нататък. "Книгата трябва първо да бъде прочетена внимателно", обясни той пред "ТЕМА".

Марков направи обаче важно уточнение по въпроса има ли в прокуратурата специален интерес към Иван Костов. "Проверява се", каза той, без да уточни кой и за какво е образувал прокурорска проверка на бившия премиер.

Прокурор от Върховна касационна прокуратура смята, че вероятността да бъде поискан депутатският имунитет на Костов, за да му бъде повдигнато обвинение, е почти никаква. Дори и след наличието на Бялата книга. "Костов е управлявал чрез решения, взети от Министерския съвет. Те може да са вредни за икономиката или финансите на държавата, но са колективни решения и не попадат под ударите на закона", обясни магистратът. Самите автори на Бялата книга правят уговорката: не всички действия на предишното правителство са престъпления или закононарушения. Често то "е действало законосъобразно, но нецелесъобразно".

Терминът "нецелесъобразно" може да прикрива всякакви безобразия: некадърност, безотговорност, далавера, подкупност, неизмерима алчност и какво ли още не. Има ли в България следовател, прокурор или съдия, който би се наел да установи по безспорен начин примерно кой и колко е прибрал за себе си от това, че "Главболгарстрой" АД изгражда от 1997 г. Единния център за управление на въздушното движение, който струва на държавата по 3600 лева на квадратен метър? Още повече че договорът между РВД и "Главболгарстрой" за довършителните работи е сключен въпреки несъгласието на Европейската банка за развитие, която финансира проекта с 60 млн. екю.

Този скандал е описан отдавна в печата. Досега обаче прокуратурата не е давала знак, че се е интересувала от него. Кои са авторите?

Членове на екипа, работил по Бялата книга, твърдят, че върху текста няма редакторска намеса. Всеки си написал частта, за която отговарял, и я предал на вицепремиера Лидия Шулева. Тя подредила частите.

Всички от екипа решили заедно какво и как да бъде включено в книгата. Идеята за философията на произведението дал служител от финансовото министерство. Разказана просто, тя е следната: едно семейство, като една държава, си прави семейния бюджета съобразно приходите си. Т. е. харчи толкова пари, колкото е спечелило. Ако приходите намаляват по някакви причини, семейството намалява и разходите си. За такива случаи народът е казал: всеки да се простира според чергата си. Бялата книга, обяснил финансистът, трябва да отговори на въпроса така ли е действало и правителството на Иван Костов.

Категорично не, доказват фактите и числата, записани в книгата. Кабинетът на ОДС харчил със стотици милиони повече от това, което е влизало в държавния бюджет. Особено през първото шестмесечие на тази година.

"Моето мнение е, че по този начин предишното правителство нарочно е заложило капан на сегашното", смята член на авторския екип. Той признава, че не може да докаже твърдението си с факти и документи. Но пък не открива друга логика за финансовия разгул на доскорошните управляващи.

"Основно правило в работата ни беше да включваме само онези случаи, за които имаме документи", разказа пред "ТЕМА" друг член на екипа. Това било много трудно за изпълнение - преди всичко заради откровената съпротива на държавни чиновници от различни нива в министерствата. "Това са хора, назначени от предишните министри. Някои от тях смятат, че така трябва да докажат лоялността си към благодетелите им. Други пък са участвали по един или друг начин в съсипването на държавата", обяснява експертът. Авторите на Бялата книга - експерти от няколко министерства, настояват за анонимност. Един от мотивите им е съображение за сигурност - не само на себе си, но и на семействата им.

Другият е свързан с дописването на Бялата книга. По решение на правителството тя ще бъде допълнена с факти и данни както от министерствата, които вече са влезли в книгата, така и от липсващите в първото издание. Това са Министерствата на отбраната, на вътрешните работи, на външните работи, на екологията.

Едно към едно: От раздела "Доизяждане на държавата"

Кои сделки ги няма в Бялата книга?

Обединената българска банка бе продадена от кабинета "Костов" в края на юли 1997 г. срещу $3 млн. Купувачи бяха Европейската банка за възстановяване и развитие, инвестиционният фонд "Опенхаймер и Ко" и Булбанк. 3 години по-късно те продадоха дяловете си от банката, но срещу $207 млн. на Националната банка на Гърция. Така само от препродажбата те получиха близо $204 млн. печалба.

За сравнение парите, които те вложиха в ОББ, са около 40 млн. долара. Под договора за продажба стоят подписите на вицепремиера Александър Божков, който в първия кабинет на Костов отговаряше за приватизацията, и на тогавашните шефове на Банковата консолидационна компания (БКК) Димитър Димитров и Валентин Цветанов. Божков бе министър и в служебния кабинет на Стефан Софиянски. ОББ бе създадена през 1992 г. чрез сливането на 22 банки. Когато държавата я продаде, банката имаше 46 клона и 120 представителства, през нея минаваха близо 50 на сто от разплащанията. Една пета от всички влогове в страната бяха в ОББ.

Защо продажбата на ОББ не е в Бялата книга?

"Няма конкретни обвинения, които да дават тази възможност. Това е въпрос на политическа отговорност. Процедурата е била следвана, така че няма нарушение." Това бе отговорът на финансовия министър Милен Велчев пред "ТЕМА" в качеството му на шеф на БКК. Това бе отговорът му и за Булбанк.

Булбанк

Скандалната продажба на най-голямата българска банка също не е включена в Бялата книга. През май тази година пресата разкри, че когато кабинетът "Костов" е продал Булбанк, той доброволно се е отказал да получи 172 млн. лв. дивидент, който се е полагал на държавата.

Тези пари са чистата печалба на банката до август миналата година, когато тя бе все още държавна. Печалбата й за цялата 2000 г. е 186 млн. лв. От тази сума новите собственици са си разпределили 180 млн. лв. като дивидент. От тях държавата не е получила и стотинка.

Банката бе продадена на консорциума между "Уникредито" и германския застраховател "Алианц" през октомври 2000 г.

През май министрите Муравей Радев и Петър Жотев признаха, че в договора няма клауза, по която бюджетът да получи част от дивидента. Под договора за продажба стои подписът на шефа на БКК Жотев, който бе и вицепремиер във второто правителство на Костов. Банката бе продадена за 360 млн. евро. След разкритията за дивидента финансистите Стоян Александров и Емил Хърсев бяха категорични, че реалната продажна цена е била по-ниска със 180 млн. лв. (90 млн. евро - бел. ред.). Бившият шеф на Булбанк Чавдар Кънчев преди продажбата й също предупреди кабинета "Костов", че договорената цена е много ниска. Тогава Жотев го обвини, че бил лично заинтересован.

Защо държавата се отказа от полагащия й се дивидент? Тези дни Муравей Радев препрати "ТЕМА" към Жотев. Той подмина с мълчание всички въпроси на списанието. Варненската корабостроителница. В Бялата книга няма нищо и за Варненската корабостроителница. Вицепремиерът Николай Василев обяви неотдавна, че човек от администрацията на Костов е искал от чужд инвеститор подкуп в размер на $2 млн. Пред в. "Монитор" шефът на полската Шчечинска корабостроителница Аркадиуш Гой призна, че от него е искан рушвет за такава сума. Заводът сега е в несъстоятелност. По времето на кабинета "Костов" битката между две сини лобита провали продажбата му на фонд на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Записите

В Бялата книга няма нищо и за издадените от бившата зам.-министърка на промишлеността Едит Гетова компенсаторни записи на стойност 250 пъти по-висока от реалната оценка на реституционните права. След завишаването на стойността българката с двойно гражданство Енгибарова-Шмид получи записи на стойност близо 70 млрд. стари лв. (70 млн. нови лв.), които е използвала при приватизационни сделки. Записите са преподписани от тогавашния министър на промишлеността Александър Божков. По случая има дело, но не е обявено официално кои са обвиняемите.

Тогавашният премиер Иван Костов е бил информиран за това още през 1999 г. с нарочен доклад от тогавашния шеф на НСС Атанас Атанасов. Костов не е дал доклада му в прокуратурата, какъвто е редът, а го е препратил на Божков за мнение. Два месеца по-късно Божков е отстранен от правителството, но Костов го назначава за главен преговарящ на България с ЕС.