Като свещеник съм свидетел на много интересна ситуация в нашето общество. По принцип се старая да не гледам телевизия и отдавна вече се стремя да изпълнявам това правило, но понякога ми се налага да включа – няколко пъти месечно, и наблюдавам обществените диспути по някои въпроси, политическите движения в нашата страна. Напоследък, включвайки телевизора, установявам с каква лекота много хора започнаха да говорят за война, в това число и ядрена. Просто съм ужасен.

Бих искал да кажа на такива хора: „Какво става, побъркахте ли се, хора? За какво изобщо говорите?! С какво се примирявате, какво обсъждате?!”

Всеки следващ месец градусът на тази агресивност се повишава, ненавистта, насочена неизвестно срещу кого, все повече нараства. На някой в последно време много му се иска да повоюва...

Не само като свещеник, но и като историк с висше образование, мога да констатирам историческия закон: когато мнозинството от народа се съгласява с вероятността, с възможността за война, то войната възниква. Докато хората не допускат такава възможност, нея я няма. В момента, в който допуснат някаква агитация, някаква пропаганда, войната се случва. И на нас сега ни се струва, че вълната на тази всенародна ненавист е в подем. Сега у нас говорят за патриотизъм, за някаква особена народна сплотеност.

Като свещеник ви казвам, че ненавистта, даже и да обединява народа, това е за много кратко време, а след това го разединява още по-силно. Нима ще бъдем патриоти, само защото ненавиждаме някого? В различните периоди от нашата история сме ненавиждали различни хора: през 90-те ненавиждахме олигарсите, после се научихме да ненавиждаме хората с друга националност, сега ненавиждаме Америка, Европа и т. н. На мнозина им се струва, че това е продуктивно. Смятам, че то е контрапродуктивно.

Патриотизмът, истинската любов към Родината, към културата, трябва да се основават на любовта, разбирате ли? На любовта към своята история, на уважението и познаването й. Защото, когато се захранваме един друг с митове за това, че, например,Русия никога не е загубвала война и никога не е започвала война, това само говори, че не познаваме историята си.

Когато смятаме, че е достатъчно да говорим, че сме руснаци, а самите ние даже не умеем да говорим на руски език, то за каква култура изобщо може да става дума? Без жаргон ние изобщо не умеем да разговаряме. Ако говорим за някаква сплотеност, за някакъв патриотизъм, то вижте нашите днешни семейства. Понякога ми се иска да сваля от небето на земята тези лъже-патриоти и да им кажа: „Вижте реалността!”

Сега всички станахме геополитици. Хора, които не знаят къде е Бангладеш, Чили и Австралия и не могат да покажат нищо на картата, са уверени, че знаят какво е най-изгодно за Русия в стратегически план и кое е неизгодно. Всички станаха геополитици. Оказва се, че всичките проблеми на нашата страна сега са външнополитически. През последната година ние изобщо нямаме вътрешнополитически проблеми. И ето какво, дълбоко съм убеден, че основните наши проблеми и основните ни врагове са вътрешнополитическите проблеми. Ние ставаме сами на себе си врагове.

Ще ви приведа няколко цифри. Статистика за абортите. Русия заема първо място в света по количество на абортите. Замислете се над тези цирфи – първо място в света! Само по официалната статистика в Русия се падат 60 аборта на 100 раждания. Тази официална статистика е занижена, навярно. Обърнете внимание, че във Волгоградска област на 100 раждания се падат 100 аборта. Сиреч, ние сме първи в света по количество аборти. Какви външни врагове са виновни за това, когато ние сами унищожаваме семействата си?

За пиянството да привеждам ли цифри? Знаете, че съществува такъв индекс – количество изпити литри на година на глава от населението. Ако литрите са 8 годишно на човек, то такава цифра се смята в пределите на допустимата норма, а над 8 литра у народа започват процеси на деградация и те са необратими. А какво е необратимият процес? До един определен момент болестта може да се излекува, а след това лекарят казва: „Довиждане, вече не можем да ти помогнем, иди си у дома”. Ето това е необратим процес. Знаете ли колко се пие у нас в Русия? 16 литра. Разбирате ли? Точно два пъти повече. Така че кой е нашият враг, не сме ли ние самите?

Трябва да ви „поздравя”, в кавички, от все сърце – от 1 февруари цените на водката у нас спаднаха. Поздравявам ви, това е голямо благодеяние от страна на нашата власт към народа ни.

За разводите. Общувайки за пореден път с младо семейство, което е просъществувало половин година, а след това се разделиха, бях възмутен и отидох в районния съвет и попитах жените там: „Защо с такава лекота развеждате младите семейства? Може да проявите някаква строгост, защо не им давате някакъв изпитателен срок?”. За сравнение в края на 90-те, когато все още служих във Волгоград, венчавахме по четири-пет двойки всяка неделя. Сега от Великден до днес, ако сме венчали четири-пет, пак е добре. Вече не венчание, даже бракове няма, няма го институтът на брака. А жената от районния съвет ми отговаря: „Батюшка, имате остарели сведения – вече не 70% от браковете се разпадат, а 100%”, т. е. колкото бракове се сключват, толкова са и разводите. Разбирате ли? Кой е виновен за това? Американците ли са, европейците ли са може би? Хомосексуалистите ли ни карат да се развеждаме?

Що се отнася до измяната и блудството. Като свещеник ще ви кажа, че положението е страшно. Вече практически няма семейства, в които да се пази съпружеска вярност. Как трябва да гледаме на това? Струва ми се, че за тези неща трябва да се говори. А ако сега се хвърлим в поредната война и да правим нова подредба на света, не съм уверен, че ще победим.

Първата световна война, която ние не спечелихме, имаше наистина огромни резерви и човешки потенциал, и пак не успяхме. Втората световна война – все още се крепяхме на някакъв дореволюционен потенциал. В крайна сметка, количествено бяхме огромни, многократно превъзхождахме своите противници. Сега нито в количествено, нито в качествено съотношение не издържаме на сравнение. Затова преди да размахваме шпаги и да говорим за пороците на другите страни, не е ли по-добре по думите на Крилов, да се обърнем към себе си.

Може би най-важното, което трябва да променим, е вътрешнополитическата, или по-добре казано – семейната ситуация, духовната, вътрешноличностната ситуация в нас самите. Тази дестабилизация, която някой внася в нашето общество - някакви майдановци, пета колона и т. н., това са хора, които просто показват недостатъците на нашето общество. Вместо да обърнем внимание на това, ние с лекота ги причисляваме към нацистите и фашистите, и към продалите се на капитализма и т. н.

На мен лично ми се струва, и тук вече говоря като гражданин, а не като свещеник, чеситуацията у нас се дестабилизира най-вече от нашата власт, която постоянно говори за някакъв патриотизъм, а депутатите ни кой знае защо са изпратили децата зад граница в Америка и в Европа. Народът знае това - през 30-те това можеше да се скрие, а сега всичко е известно, списъците с депутатите, чиито деца учат в чужбина, са в интернет. Един високопоставен чиновник поучава от телевизора на патриотизъм, а благоверната му жена пазарува за Нова година продукти – салам и сирене, от Париж и не се притеснява да публикува всичко това в мрежата, да демонстрира покупките си, бентлито за 11 милиона, подарено й от благоверния й съпруг...

Иска ни се да си спомним думите на класика Салтиков-Щедрин, който още през 19-и век казва: „Когато в Русия започват да говорят за патриотизъм, знай: някъде нещо са откраднали...” Имам чувството, че и сега хората, които изнесоха половината народни пари зад граница, викат най-силно за патриотизма.

Не съм против патриотизма. Обратно, смятам, че любовта към своята страна, култура, отечество, към традициите, към вярата – това е нещо, което трябва всички да имаме, а още повече казаците. Но той трябва да се насочва в правилното русло. Всяка изпита бутилка водка трябва да се възприема като ракета, паднала в нашата страна и взривила се тук. Всеки аборт, който вие допускате в своите семейства (а аз съм уверен, че ги допускате, защото иначе нямаше да имате две или три деца, а много повече) – това е геноцид. Никой не го е докарал този геноцид от Америка, нито от Европа. Ние сами изрязваме и изхвърляме собствените си деца.

Всеки развод, който допускаме в своето семейство, е провал на страната, сепатаризъм, разбирате ли? Всяка изневяра на съпругата е измяна на родината, измяна на отечеството. Защото ми е трудно да си представя човек, който в нещо си е верен до последна капка кръв, но на жена си не може да бъде верен по неизвестни причини.

Към тези проблеми искам да насоча вниманието ви. Правете това, което наистина е по вашите сили. А да викате, обиждате, това не води до нищо. Контрапродуктивно е и съвършено безинтересно за другите.

Не приемайте възможността за война. Длъжни сме да помагаме с каквото можем на страдащите ни братя в югоизточна Украйна, материално да ги подкрепяме и т. н., но не бива да допускаме възможността за някаква световна война. Щом приемем тази възможност, щом се съгласим с нея, тя се случва, осъществява се. Не съм сигурен, че ние ще спечелим в такава война. И въобще не съм уверен, че някой може да бъде победител. Затова не приемайте идеята за войната.

От все сили помнете, че за християнина мирът е много важен. Христос е казал: „Блажени миротворците, защото те ще бъдат наречени синове Божии”. За християнина е важно да се научи не да ненавижда, а да прощава и обича даже своя враг. Разберете, своя враг. Не чуждия враг, а своя. За християнина е важно да се научи да се моли за човека. Когато не можеш да промениш нещо със своите действия, ти можеш да се молиш, което и правим в Църквата. А да се учиш на ненавист, гняв, клетви – това не води до нищо.