.

Виктор Ерофеев:
„Русия е интровертна във възможностите си и екстравертна в безпомощността си.“  „Гърция е изпепелена от религиозния формализъм, Русия се изпепелява от формална религиозност.“  
„В Русия надеждата умира първа. Руската правда е умението всичко да се оправдае. Чувството за частична правда на всички поразява. Националната идея на руснаците е липсата на смисъл.“

 „Руският свят е изпразнен от думи. Той е словесен. Махате думите – и няма нищо! Страна, в която като разместиш събираемите, сборът се променя, ако изобщо не изчезне.“  
„Вятърът на промените се оказа само срамно пърдене.“

  „Руският живот е призван да отклонява хората от живота. Силата на руската интелигенция е извънправителственото мислене. С простия руснак трябва да се говори много просто – това не е болест, а историческо състояние. Народът иска да не прави нищо и да има всичко. Дерибеят е руският предел на човешките желания, нещо като в армията да си генералисимус. По принцип руснакът е поклонник на нравствеността, но само по принцип.“

 „Руснакът живее във вица. Вицът е единствената форма на руско самопознание. Вицът е вид терапия. Нещо повече, начин на оцеляване, а от друга страна – вид отчаяние. Руснакът е безотговорен, защото иначе ще погине като руска личност. Безотговорността е система на национална самоотбрана, особен вид карате.“

 „Тъгата е руската медитация. Червеният площад – това е среща на Изтока и Запада, завършила с поражение и за двете страни.“  
„Русия не се забравя. Всичко в нея е лошо, но не просто лошо, а прекрасно лошо.“ 

„Тъгата по родината – казва той, - се оказва родина в много по-голяма степен. Ако не страдаш – няма живот. Гърчът е нашия импулс. Няма страшно. Това „няма страшно“ е националният ни трилър. Уморените хора са равнодушен народ.Никой не се ужасява от края на света. Че защо да не поживеем без свят?“

 „Господа, аз идвам от страна, в която хората не могат да правят разлика между добро и зло.“ (Александър Солженицин в Цюрих през 1971 г.)

  Сергей Давлатов: „Преди 200 години историкът Карамзин отишъл във Франция. Руските емигранти го попитали: С две думи какво става в Родината? На Карамзин и две думи не му трябвали. – Крадат – отговорил.“

Юз Алешковски : „Всеки втори мами както може, а всеки трети – както не може. Обаче набъркват се разни честни мръсници и развалят работата.“

„Русия е страна, в която всички говорят за покаяние, но много рядко някой казва „извинявай“ –  Владимир Войнович.
 „Всички знаем защо. Всички поотделно. Събрани заедно обаче, отделните народи се превръщат в народ. А народът е наивно същество. Той може 1000 пъти да е лъган и на 1001-ия пак да повярва. Някога живеехме в зоологическа градина. Всеки си имаше клетка. Хищниците в едни клетки, тревопасните в други. Всички животни в зоологическата градина мечтаеха да излязат от клетките си. А после видяхме, че за удоволствието да потичаме по зелената тревица може да платим и с живота си. Без съмнение сега на хищниците им е добре – могат да ядат колкото си искат. И като видяхме какво значи тази свобода, се уплашихме и си мислим: не е ли по-добре да ни върнат в клетките, но и хищниците да са в клетка? Пак ще ги хранят с нас, но нормирано.“

Войнович класира следоктомврийската история така: Терора по мазетата /разстрели в мазетата на ЧК/, Големият терор /Сталин/, Терорът в рамките на ленинските норми /Хрушчов/, Подборният терор /Брежнев/, Междинният терор /Андропов, Черненко, Горбачов/. Безграничният терор /днес/.

  На Александър Бек предложили добра служба в Съюза на писателите. Отказал. Казал: „Няма кой знае колко да се нахраня, но пък ще си изпортя некролога.“