2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 1457 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2010 19:49
Манастирът с дяволите край с. Гега + фотогалерия
Иван Бакалов
Общ изглед на манастира от отсрещния баир по пътя към с. Гега. Снимка: Иван БакаловАко човек е суеверен поне малко, като види стенописите под свода на Чуриловския манастир “Св. Георги” в планините край Петрич, ще се уплаши и няма да помисли за грях поне 3 дни.
Дяволи са изобразени на десетки сцени. Дяволи измъчват или нашепват, или вкарват в беля грешници. Сцени от Страшния съд, сцени на изкушения и грехове, изобразени детайлно в един наивистичен стил от средата на 19 век. Всичко това е нарисувано с построяването на манастира през 1852 г. Всъщност точна датировка на стенописите никой не може да даде.
Покойният Йордан Радичков обичаше да разказва за един стенопис с дяволи в Разбоишкия манастир, който е построен в едни скали до река Нишава, недалеч от Годеч. На този стенопис се вижда казан, в който се вари един грешник. До него дявол ръчка огъня под казана.
„А отзад, сигурно някъде отдалеч, друг дявол носи дърва за огъня” – обясняваше с умиление Радичков за стенописа. И после въздъхваше – „Аз като умра, в такъв ад искам да ме мъчат”. И се смееше. Сигурно Радичков е някъде там в този наивистичен селски ад, който всъщност е неговият рай, с дяволите, които носят дърва някъде отдалеч…
Този стенопис на Разбоишкия манастир е заличен. Той е залепен в скалите, там тече вода, влага, изчезнал е напълно преди около 20 години, дори следа не е останала.
Но изобилие от подобни сцени се виждат в Чуриловския манастир „Св. Георги”. Тези тук са по страшни, дори реставрирани в края на 70-те, но неподправения наивизъм на художниците предизвиква същото умиление.
Манастирът е празен, отключва го и посреща посетители 74-годишният отец Кирил, който идва пеш или на кон от селото си Кукурахцево, което е на 3 километра още по-нагоре по баирите.
Гега, Чурилово, Кукурахцево. Села с чудни имена и още по-чудно местоположение.
Македония – и у нас, и зад границата – е много диво и чепато място. Планини, баири, и на всяка урва по едно село или махала -на най-големия наклон. Да се чудиш защо точно на стръмното. Къщите стърчат като криви дънери. Тук сякаш и реките текат наобратно, по нанагорнището. И навсякъде кози. Тук-там, под път и над път, по десетина кози, поведени от някой дядо или баба. Сякаш само кози и хора, които са способни да се катерят като козите по тия урви, обитават планините из Македония.
В този край не е дошла кризата. Тя си е била тук винаги. В тия затънтени села живеят старци на средна възраст от 70 нагоре, с по една мизерна пенсия, колкото да платят тока и да купят олио. Останалото си го правят сами – кози, домати, чушки, боб…
И са тук от …няколко хиляди години. Няма друго обяснение за наличието на села по тия стръмнини в планините, освен …антично. Във времената на войни, на владетели, които пращат армии насам-натам, на варварски набези, всеки град или село в равнината са били опустошавани през 20-30 години. И хората са се заселили нагоре в планините, заедно с козите. Тук, която и армия да мине, няма как да хукне да ги търси нагоре по дефилетата. Тези села са още оттогава. Устойчиво пуснали корен на стръмното. И генофондът на траките така се е запазил и доминира в българската нация, чак през 50-те кръвта от различните краища на селска България започнала да се омешва поради урбанизацията.
Отец Кирил има останал само един кучешки зъб, долен десен, и фъфли приятно. Какъв ти тук зъболекар, протези… Кой може да си го позволи? Дъщерята на дядо поп е в София, идвали със зетя веднъж годишно.
Край манастира под един дъб пасе вързан един уж кон, ама по-скоро катър, бял на цвят, с който дядо поп е дошъл от селото си Кукурахцево да ни посрещне. Три километра. По-често идвал пеш. И зимно време.
Смее се и зъбът му се показва. Въпреки леко сатирския си вид, дядо поп е изключително благ човек. Целия му живот се е търкалял по тези 3 километра между Кукурахцево и манастира. Свещеник е от 1967 г., преди това изкарал семинарията в София. Нямало кой да стане свещеник и той станал…
А още по-преди това учил в килийното училище до манастира – сградата му още седи, като помощен склад, за дърва, едно-друго. Край нея легна кучето му, което ни послая за посрещане, но после се умълча. Дойде и още едно, същата неопределена порода, нещо като каракачанско, ама не ясно – някакъв Шаро, шарен, черно и бяло. И лежат двете кучета, едното повече черно, другото повече бяло.
Отец Кирил показва стенописите и обяснява: „Реставрираха ги през 1979 г. едни момчета, наши, от тук, от Петрич. Много се стараха, вадиха от боите и правиха същите, да ги докарат съвсем както са били. То едното още е тука по Петрич, ама другото замина вече от години по Германия, намери работа там…”
И отец Кирил обяснява сцените от Страшния съд. Целият смисъл на тези стенописи е възпитателен. Като идват тук хората от близките села, да се постреснат и да не вършат грехове. Има изрисувана по една сцена за всяка професия. В деня на Страшния съд овчарят, който лъже, е с вързана овца на врата и дяволът го мъчи. Същата сцена и с мелничаря, който лъже – с воденичен камък на врата… И с терзията (шивача), и с търговеца… А кръчмарят? - питам дядо поп. „Ааа - усмихва се той и сочи една сцена по-встрани - Кръчмаря не го мъчат, той направо се е превърнал в дявол.”
То така и пишеше някъде из Еклесиаста – Търговец трудно ще се опази от греха, но кръчмар – никога.
На едно място е нарисуван човек, когото двамина режат с трион. “Това тук е пророк Исая. Той говорил много против властите… Както има сега една телевизия СКАТ, дето говорят много против Бойко Борисов… И го хванали пророк Исая, и го нарязали с трион”, обяснява отец Кирил. Чудно, как някъде в село Кукурахцево, дядо поп усеща някак библейски, че нещо може да се случи на тия, дето критикуват властта… Е, чак пък да режат с трион нас, критиците на Борисов…
Сводовете пред входа на манастира, където са изрисувани сцените от Страшния съд с дяволите. Снимка: Иван Бакалов Има и една сцена против врачките-лечителки. Майка с дете на ръце пред такава врачка, която подава съд с лекарство към детето. А отгоре един дявол сере в съда с лекарството. „Значи, лекарството е дяволски изпражнения - обяснява дядо поп – Църквата не признаваме такова лечение. Само вярата и Бог…” После добавя – „Ама има по селата баби, които помагат…” Споменава и прочутата местна забележителност баба Ванга. Тя идвала тук, на манастира, няколко пъти. И отецът е ходил при нея. „Тя помагаше на хората… Е, имало е и грешки – например прати някой да се оперира при еди кой си доктор в София, а човекът вземе, че умре. Случвало се е и това…”Дядо поп развенча една измислица за Ванга. Във всички книги за нея пише, че тя се е омъжила в този манастир, тук. „Няма такова нещо – казва отец Кирил – аз съм тук от 1967 г., преди това съм бил ученик тук, в училището към манастира от 1943 г. до 1949 г., никога не съм чул такова нещо. Все щях да науча, ако се е омъжила тук…”
Стенописът с дявола, който държи огледалото на мома, която се кичи, в помещението на втория етаж, където са седели момите в църквата. Снимка: Иван Бакалов
Един стенопис е останал нереставриран и доста се е заличил – на горния етаж в манастира, там, където са седели момите. Те са отгоре, а мъжете са долу, а един парапет с решетка пречи да им се виждат лицата отдолу, да няма изкушения в храма. И тук, встрани на стената, има още един възпитателен стенопис – мома с носия, а пред нея дяволът й държи огледало.
„Имаше и надпис – „Мома, която много се гизди и кичи, дяволът й държи огледалото”, обяснява отец Кирил. Но надписът избледнял и се заличил. Доста е избледнял и стенописът, опадали са боите, на момата й потъмняло лицето, прилича и тя на дявола. Такава сцена имало само в два манастира в България, казал веднъж някакъв посетител на дядо поп. Но по онова време, по живково време, имало инструкции много да не показват стенописите и да не пускат в манастира любопитни да разглеждат. И отецът не пуснал търсача на редки стенописи на горния етаж, да види момата с дявола и огледалото…
После дядо поп ни води в камбанарията. Тя е в отделна кула встрани. Влиза се в ниска портичка, трябва да се наведеш до кръста, вътре пълно със слама в долното помещение, по една скърцаща вита дървена стълба с поизкривени стъпала се качваш на площадката с камбаната. Гледката към планините наоколо ти пълни душата. Таванът е с надупчена мазилка. „Иманяри, търсят пари, ръчкат”, обяснява дядо поп. После поглажда камбаната с ръка. Вижда се надпис „1907” – годината, в която е отлята. „Много хубав звук има”, казва отец Кирил. И ни го демонстрира. Звукът е омайващ, сладък, затихва дълго. „Ама като бием камбаната, да не помислят нещо в селото?”, питам притеснено. „Ами. Няма, кой ще…”, отговаря дядо поп и ми разрешава да дръпна мандалото още два три пъти.
Звукът дълго се носи по баирите наоколо.
Стана ми мъчно... за България.
А какви сили са имали едно време да оцеляват в ония условия, че и такава китна църквица да си спретнат?
Какви данъци, какъв поминък, битови условия - и са осигурили продължението на рода. А ние сме се изнежили...
Поздрав за постинга и... страхотен аватар!:)))
Гърлото ме стяга...
Поздрав за постинга и... страхотен аватар!:)))
Благодаря! Опитвам се да ръчкам, ама остенът ми е тъп.
А потребителския кредит си е жив комунизъм "От всекиго - според възможностите, всекиму - според потребностите" . Ама нямам сили да пиша статия . Потребителския кредит уби последните човешки черти на хомо сапиенс.
Поздрави!
2. wikipedia
3. Тони Филипов, д-р
4. Блогът на Пламен Асенов
5. evrazol
6. Иван Стаменов
7. Хумор - Тимур и неговите командоси
8. Изгубената България - Пейо Колев
9. Има защо
10. Колажи - ако ви вършат работа, взимайте си и ги ползвайте!
11. Стара класическа публицистика
12. Чара
13. Авелзамански истории
14. Живата история
15. Поетична проза
16. Наше момче
17. ГМО - опасност
18. Великия Боцман
19. Пророкът Гочо - антиутопия
20. Наш човек
21. krizata.info/
22. Колекция колажи - ако ви вършат работа - ваши са!