Миналия месец ООН решила да проведе глобално изследване. Единственият въпрос, който организацията задала, бил: „Бихте ли дали, моля, вашето честно мнение за решенията за намаляване на недостига на храна по света?“ Проучването било голям провал... В Африка не знаели какво означава думата храна. В Източна Европа не знаели какво е честно, в Западна Европа не разбирали думата недостиг, в Китай не знаели какво е мнение, а в Близкия изток нямали представа какво е решение. МВФ и Световната банка могат да се впишат в този виц с това, че не знаят какво е моля.
Бавно и методично в последните години двете институции не приемат за отговор думата не, когато става дума за държавни дългове, и сломяват съпротивата на опонентите си в прокарването на идеята за налагане на нови правила за страни, изпаднали в затруднение при обслужването на кредитите си. На тазгодишната среща между МВФ и Световната банка управителите на фонда получиха официално картбланш да работят по новите механизми за преструктуриране на дългове и да представят конкретна схема до пролетта..
Централите на двете институции във Вашингтон, където за няколко дни се събра световният политически и икономически елит, станаха арена на заплетена игра на покер. МВФ показа в тази игра, че вече е готов да изиграе ръката си, в която т.нар. механизми за преструктуриране на държавен дълг в крайна сметка се оказват правила за обявяване на фалити на държавите.
Вторият човек в командването на МВФ, Ан Крюгер, очерта контурите на

Новата система

на срещата във Вашингтон. Катализатор за това без съмнение беше кризата в Аржентина от края на миналата година, когато страната обяви, че спира плащанията си по дълга. Идеите, които Крюгер представи, според нея са предназначени да въведат ред именно в подобни ситуации. Несигурното икономическо положение на Бразилия и Мексико кара МВФ да бърза с формулирането на новите правила.
Според новата система, когато държава изпадне в затруднение при обслужването на дълга си, тя се изправя пред независим форум заедно със своите кредитори, където двете страни преговарят за преструктурирането на дълга. За да станат възможни преговорите, МВФ предлага към всички облигационни заеми задължително да се сключва т.нар. клауза за колективно действие. Нейната роля е да улесни предоговарянето на дълга, ако страната изпадне в затруднение. Втората стъпка прилича на съдебната процедура по обявяване на несъстоятелност на компании и включва явяването пред независима институция, на която да се вземе общо решение за преструктурирането на дълга.
На практика това ще означава, че кредиторите ще трябва да са готови и да поемат загуби от необслужването на дълга. И това ще е задължително за всички тях, включително и за тези, които не са съгласни с преструктурирането. Досега страната можеше да се споразумява поотделно с кредиторите си. Според Крюгер обаче липсата на официална процедура прави процеса объркан.
Тя посочи като мотив факта, че в момента отношенията с кредиторите са значително по-сложни, отколкото преди 20-ина години. Тогава кредитори на държавите бяха най-вече сравнително малък брой големи банки, които можеха да бъдат накарани да седнат на масата за преговори.
Сега развиващите се страни се финансират, като продават облигации. Те се търгуват на финансовите пазари и до времето, когато се появи криза, този дълг вече е в ръцете на хиляди притежатели на облигации. Предпочитанията на различните кредитори са различни. Има такива, които искат да им се плати изцяло, има и такива, които са склонни да предоговарят нови условия. В подобни случаи се появяват инвестиционни институции, наричани фондове лешояди, които купуват дългове на държави с голяма отстъпка и се опитват да си възстановят цялата сума. Ан Крюгер посочи за пример случая, когато Конго е била осъдена в американски съд от такъв фонд напълно да изплати 17 млн. долара. В друг известен случай от 90-те години нюйоркски фонд плати малко над 3 млн. долара за перуански дълг с главница от 21 млн. долара. Фондът осъди Перу и му бяха възстановени 55 млн. долара главница и лихви.
Планът на МФВ за поетапното сключване първо на клаузи за колективни действия за всички облигационни емисии и впоследствие явяване през независим форум на кредиторите беше подкрепен от най-големите страни - акционери във фонда, известни като Г7.

Опозицията

Според американския финансов министър Пол О’Нийл и двете стъпки трябва задължително да станат част от процеса кредитиране на държавите. Финансовите институции и инвестиционната общност показаха, че са склонни да се съгласят с колективното договаряне. Те обаче остават категорично против това преструктуриране на дълга да се решава на независимия форум и решението да засяга всички, включително и онези, които не са съгласни с него. Според О’Нийл инвеститорите играят тактическа игра, при която се съгласяват на колективната клауза с очевидната надежда да избегнат независимия форум. „Да се вземе само единия елемент от разрешаването на кризата, би било еквивалентно да се помоли един дърводелец да избира между чук, трион и отвертка“, смята О’Нийл.
„Ние ще преговаряме на добра воля за колективните клаузи, ако вие махнете от масата взривоопасната възможност за преструктуриране на държавните дългове“, коментира настроенията директор на инвестиционнен фонд.
Самите развиващи се държава също не подемат с ентусиазъм идеите на МВФ. Мексиканският финансов министър Франциско Гил Диаз каза, че не вижда нищо лошо в сегашната система. Наблюдатели на правителствените срещи коментираха, че няколко развиващи се държави, особено Бразилия, продължават да предупреждават за заплахите от механизмите за преструктуриране на държавните дългове. Въпреки това те очевидно не са го правили толкова гласовито, че това намерение да не влезе във финалното изявление от срещата във Вашингтон.

Ефектът за развиващите се държави

Много кредитори обаче не харесват идеята за създаване на официална агенция или форум на кредиторите, която да се намесва в отношенията на заемодателите със страните, които им дължат пари. Някои от тях предупреждават, че ако има система, която може да ги накара да приемат и загуба чрез преструктуриране, това ще бъде лоша новина за развиващите се държави - в крайна сметка те ще плащат по-високи лихви, когато вземат заеми.
Старшият съветник в „Морган Стенли“ Дейвид Уокър смята, че тактическата игра между частните кредитори и намеренията на МВФ ще доведат в крайна сметка до лош резултат за развиващите се държави. „Ако пазарът знае, че ще бъде въведен механизъм, при който държавата заемател, попаднала в затруднение, може да дръпне шалтера и да престане на плаща дълговете си, това ще рефлектира върху по-строги договори за дългове още преди това да се случи.“ Според него това може да стане, като инвеститорите поискат по-големи гаранции при кредитиране на развиващите се пазари. „Ефективната цена да заемеш пари ще нарасне и капиталовите потоци ще спрат. Задължително е частния и държавните сектори да мислят за ефекта на техните действия един върху друг“, смята Уокър.
„Не хвърляйте камъни срещу нашите най-добри усилия да поправим системата - хвърляйте идеи“, каза Пол О’Нийл в отговор на подобни изявления. Той обаче даде ясно да се разбере, че опозицията на Уолстрийт няма да го спре.
Г7 и МВФ изглеждат настоятелни и в други елементи на своите планове. Те възнамеряват да намалят честотата и размера на големи спасителни пакети за изпадналите в затруднение компании, включително и въвеждането на по-стриктни правила за кредитиране. Бъдещите големи заеми могат да изискват предварителна консултация с борда на МВФ.
Дали фондът и „големите седем“ ще имат куража да наложат новата система въпреки опозицията остава да бъде доказано с действия. Според един инвестиционен банкер „без правителства, които да емитират дълг като младоженеца и без инвеститорите като булката, инициативата държавен дълг няма да стане на сватба“. Но е очевидно, че МВФ е уморен да плаща за почерпките по време на сватбените церемонии.

5 окт 2002

Някои държавни фалити за последните 25 години

1987 г. - Северна Корея - държавата спира да плаща дълга си заради огромните военни разходи

1990 - България обявява мораториум по външния дълг

1998 г. Русия - резкият спад на приходите от суровини блокира държавата

2001 г. Аржентина - страната спира да плаща, все още преговаря с кредиторите си

Какво друго освен фалит,може да се нарече ситуацията при,която имаш натрупан над 300 млрд.евро външен дълг,а в близките три години се нуждаеш спешно от нови 120 млрд.евро..?

Здравей, Минчо! Просто следващия пост е продължение на този и той е специално за Гърция. Дългите постове отчайват и малкото хора, които искот да прочетат по въпроса. Та затова на две части може и да се преглътне по-лесно.
Мисля, че дълговете са за 400 млрд.
Според проф. Константинов - единственият изход е хиперинфлацията, не се отнася за Гърция, а глобално - опасен ход.
Аз лично съм съгласен с него, защото иначе си е старият порочен кръг.

Апропо-гърците имат 40 000 евро на глава дългове, а хамериканците - малко повече...