1 януари 1962
Трета обмяна на парите в съотношение 10:1. Реформата е предизвикана от паричната реформа в СССР и трябва да съгласува валутните курсове на рублата и лева.

25 февруари 1962
Избори за народно събрание, 99,90% от гласовете са за ОФ.

14-15 март 1962
Пленум на ЦК на БКП. Под предлог, че следва съветската линия за приглушаване на антисталинския патос, за да се избегне конфликт с Китай и Албания, Тодор Живков показва, че обществената критичност няма да бъде толерирана. Назначенията в новия министерски съвет затвърждават позициите на Живков: министър на отбраната става Добри Джуров, началник на генералния щаб - Атанас Семерджиев, министър на вътрешните работи - Дико Диков, на вътрешната търговия - Пеко Таков, на външната търговия - Лъчезар Аврамов. Министър-председател е Антон Югов.

5 април 1962
Политбюро на ЦК на БКП утвърждава "мероприятия против турчеенето на цигани, татари и българи с мохамеданско изповедание". Започва насилственото им преименуване, което до събитията през 1964 в Гоцеделчевско протича без особен шум.

На същото заседание е обсъдена проверката на лагера в Ловеч, извършена през март от партийна комисия начело с Борис Велчев. ТВО край Ловеч е създаден веднага след закриването на останалите лагери през 1959 с въдворяването на 170 души от лагера в Белене. Инициативата за "лагер за хулигани" е на Тодор Живков след зачестили случаи на хулиганство през 1957. От 10 август 1961 лагерът не е ТВО, а "трудова група". Дотогава въдворяването е ставало с подпис на окръжния прокурор, първия секретар на окръжния комитет и началника на МВР, след това без подпис на прокурор. През лагера са преминали над 1200 души, 150 са загинали от тежкия режим или са били убити (най-много убийства са извършени от август до ноември 1961, когато насилието е прехвърлено от милиционерите на звеневите и бригадните), 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани (300 души през септември 1961, 462 души в началото на февруари 1962), по време на проверката в Ловеч са 223 мъже, в Скравена - 31 жени. Комисията описва непоносимите условия на живот и труд и физическото насилие. Решено е лагера да бъде закрит, основната отговорност е възложена на Мирчо Спасов, който отговаря пряко за лагерите, но не става и дума за наказателна отговорност, а за партийно наказание и преместване на друга, по-висока в йерархията работа. На 23 април са освободени всички 30 жени от лагера в с. Скравена, а до края на месеца са освободени 209 лагерници от Ловеч, 5 са предадени на съд. "Трудовата група" край Ловеч е закрита на 8 май със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков.

11-19 април 1962
Срещи на Политбюро с писателите от СБП, разделени на две групи, водещи "ливанска война", по израза на Георги Марков. Едната е групирана около председателя Георги Караславов, включва Славчо Васев, Павел Матев, Андрей Гуляшки, Камен Зидаров, Лозан Стрелков, Лиляна Стефанова и др., има влияние във висшите партийни ръководства и в Държавна сигурност, подкрепяна е от Тодор Павлов и разполага с всички властови позиции в СБП. Другата група е разнородна - Емил Манов, Пенчо Данчев, Веселин Андреев, Леда Милева, за кратко Христо Ганев и Валери Петров, по-късно Богомил Райнов и Георги Джагаров. Въпреки че Караславовата група има славата на защитник на старото и догматичното, а опозицията иска демократизиране на литературните институции, борбата е за властта в СБП. Тодор Живков, когото Караславовата група смята за временно явление, насърчава опозицията срещу Караславов и залага на Джагаров, който идва с политически новата националистическа идея. С оглявяването на групата от Джагаров от нея излизат Емил Манов и Веселин Андреев. Живков разполага с пълна информация за писателите, умело насърчава борбите и се превръща в ухажван арбитър. Писатели като Христо Ганев, Радой Ралин, Добри Жотев, Гочо Гочев, Давид Овадия се разграничават от борбите на писателските групи.

20-21 април 1962
Пленум на ЦК на БКП "за засилване на идеологическата борба в условията на засилена западна пропаганда" и разногласия в комунистическото движение. Наложено е ограничаване на кръга публикувани западни творци.

23-24 април 1962
Национално съвещание по въпросите на идеологическата работа. На българските творци е заявено, че всяка критика към политиката на БКП обслужва буржоазното влияние и идеологическата диверсия.

8-9 май 1962
Пленум на ЦК на БКП извинява провалите в икономиката с неправилната политика на Червенков през втората петилетка (1952-1956) и поставя задача машиностроенето да стане водещ отрасъл.

14-20 май 1962
Посещение на първия секретар на ЦК на КПСС и председател на МС на СССР Никита Хрушчов в България. Хрушчов отклонява искането на Тодор Живков за кредити, доставки на селскостопанска техника и проучване за нефт в Северна България. По време на посещението Българският таен революционен комитет на Борис Арсов, Иван Хаджиев, Никола Чотов и Райне Райнов разпространява позиви: "Хрушчов, долу ръцете от нашата родина, тя не е съветска губерния! Долу лакеите от ЦК!"

август 1962
Нелегалната група Български таен революционен комитет е разкрита и на 1 декември 1962 членовете й са осъдени. Борис Арсов е осъден на 6 години затвор по обвинение, че е "членувал в организация, поставила си за цел да събори, подрони или отслаби народнодемократическата власт в НРБ чрез бунт". "С позивите искахме да съобщим на западните държави, че в България има нелегална организация, която се бори против народната власт. Да знаят, че в България има съпротива, която работи против властта, защото СССР се намесва в нашите вътрешни работи", заявява пред ДС Арсов.

средата на октомври 1962
Съвместни учения на Варшавския договор. Паралелно с учение на полски, източногермански и съветски войски на територията на Полша и ГДР и в Балтийско море в румънска Добруджа и Черно море се провежда учение с участието на 27 500 румънски, 7 500 съветски и 2000 български военнослужещи, съветски, румънски и български ВВС и 76 кораба от съветския Черноморски флот и от българския и румънския ВМФ. Румънски и съветски части имат задача да монтират три понтонни моста през Дунава.

2-3 ноември 1962
Посещение на Тодор Живков в Москва, където вероятно получава съгласието на Хрушчов за свалянето на Антон Югов от поста министър-председател и отстраняването на партийните фигури от 50-те години от властови позиции в партията.

4 ноември 1962
Пленум на ЦК на БКП освобождава Антон Югов като министър-председател и го изключва от ЦК заради нарушаване на социалистическата законност и дейност срещу единството на партията. Вълко Червенков е изключен от БКП "заради създаване на чужда на марксизма-ленинизма обстановка в партията и страната, за извършените груби нарушения на социалистическата законност и тежките вреди, нанесени на партията и страната, за антипартийното му поведение след Априлския и Ноемврийския пленуми на ЦК, за дейност, насочена против партийната линия и против единството на партията". За "нарушаване на социалистическата законност" са извадени от ЦК и отстранени от длъжност ръководителите в репресивните органи през 50-те години Руси Христозов, Георги Цанков, Георги Кумбилиев, Иван Райков, Апостол Колчев, Христо Боев. Отстранените правят самокритика, декларират вярност към Тодор Живков и Априлската линия и заявяват, че ще работят предано където и да ги изпрати партията. Така Тодор Живков завършва започнатото на Априлския пленум отстраняване на конкурентите за властта в партията и техните поддръжници, като още в самото начало заявява, че те няма да бъдат унищожени, а ще бъдат пенсионирани и ще запазят привилегиите си.

5-14 ноември 1962
8-и конгрес на БКП приема 20-годишна програма за завършване строителството на социализма и изграждане на комунизма. Тодор Живков е предложен за министър-председател. В Политбюро остават от старото партийно поколение Боян Българанов, Димитър Ганев, Иван Михайлов и Енчо Стайков, а новата генерация е представена от Митко Григоров, Живко Живков, Борис Велчев, Станко Тодоров. На 27 ноември е съставено правителство начело с Тодор Живков, в което зам-председатели са Живко Живков, Георги Трайков, Станко Тодоров, Тано Цолов, Иван Михайлов и Пенчо Кубадински.

13 декември 1962
Пленум на ЦК на БКП затвърждава смяната на поколенията в партията. Тодор Живков обявява, че трябва да влязат нови хора, професионалисти, с опит от строителството на социализма, а не само от нелегалния период на партията.

Информбюро сообщает: "Как комунистите предадоха народа си. Хронология. От 1962 до 1963- документално."

А комунягите много се дразнят!

Родените след 1970 година трябва да знаят, за да помнят извращенията на най-мракобесническата част от историята на България от средата до края на ХХ-ти век!